Към абсолютно изкуствено общество

Posted by on 14 октомври, 2006 in Прогностика

В европейската мисъл има едно старо противопоставяне на природа и общество: природата е безсъзнателна, значи – стихийна, пасивна, а обществото – съзнателно, активно, рационално; то целеполага разни неща, „покорява“ природата и я използва за свои нужди. През XX век обаче учените откриваха в човешкото общество все повече и повече природа в най-различни форми. Оказа се например, че при човека, независимо от съзнанието и рационализма, прекрасно работят поне няколкостотин инстинктивни програми за социално поведение, наследени от животинските ни предци. Етолозите намираха в поведението на животните (най-вече на висшите примати) все повече явления, които дотогава бяха смятани за привилегия само на човека. (Например при павианите беше открит ритуал, удивително напомнящ среща между президенти на летище: мъжкарите от две стада се срещат някъде на границата между двете територии, застиват в две редици със свирепи физиономии като почетен караул, а водачите се приближават по средата и се прегръщат…)

Read More

Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие

Posted by on 17 април, 2006 in Прогностика

… Днес фантастиката стана значително явление в обществения живот. Тя отклони маса читатели от другите жанрове – от класическата литература, от историческата, авангардната, дори от развлекателната. Търсят я както най-обикновени хора, така и членове на елита. И тя не просто ги увлича, ами сериозно им влияе – мирогледно, морално и политически. От година на година фантастиката въвлича в своята орбита все по-широк кръг от автори, и при това автори, предварително квалифицирани до степен безпроблемно да се интегрират в общността, която вече бе възникнала – повече или по-малко затворена субкултура, тя стана мощно средство за влияние над обществото като цяло. За съжаление смисълът на тези процеси и досега си остава неразбран както за “фендъма”, така и за литературната критика, да не говорим за редовия читател.

Read More

16 футурологии

Posted by on 14 април, 2006 in Теория на науката

(по една за всеки ТИМ в социона)

Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм – с това ще се съгласи всеки, който поне донякъде владее социониката. Част от мирогледа е и представата за бъдещето. Разбира се, тя може да бъде взета от различни източници с различен характер, но: 1) всеки е склонен да избира източници, съвместими с неговия ТИМ; 2) ако случайно се е спрял на не чак толкова „свой“ възглед за бъдещето, най-вероятно ще го преизтълкува съгласно ТИМните си предпочитания; 3) ако пък сам разсъждава за бъдещето, разсъжденията почти гарантирано ще отразяват неговите типни черти.

От друга страна, погледът към бъдещето и миналото – това, съгласно социониката, е информационният аспект бяла (интровертна) интуиция. В различните ТИМове той стои на различни места в модела „А“ и затова отношението към промените, носени от (или носещи) бъдещето, е ТИМозависимо.

Накрая, всяка информация, създадена от или предназначена за хора, може да се разложи по информационни аспекти и по типове „миследействия“ (които съвпадат с 16-те ТИМа). Футурологията – това е информация от и за хора; следователно за нея важи същото. Иначе казано, нейните „продукти“ могат да се класифицират по ТИМове, и тази класификация може да бъде извънредно полезна. Много хубаво е да се каже например „Книгата по футурология на X.Y. е от тип ИЛЕ“ и тези три букви да носят достатъчно ясна представа за много от свойствата на книгата. Много е хубаво също, ако двама футуролози спорят, някой трети да вземе думата и да каже: „Ти спориш от позиция на ИЛЕ, а ти – от позиция на ЕСИ, и затова няма никога да се разберете. А сега аз ще ви кажа нещо от позиция на ИЛИ…“ – и т.н.

(Забележка. Захванах се с тази класификация заради подобна мисъл: да подредя някак представите за бъдещето на различни хора от софийския клуб по фантастика и да разбера защо за всеки спорещ съществуват идеи, от които той няма никога да се откаже, и други такива, които пък никога няма да поиска да възприеме…)

Футурологията не е разпределена равномерно по шестнайсетте типа от социона; не са разпределени равномерно и моите знания, затова някои типове ще бъдат описани доста по-кратко от други. Но класификацията винаги може да се допълни, включително от други хора.алвфа бета гама делта

ИЛЕ ЕИЕ ЛИЕ ИЕЕ
ЛИИ ИЕИ ИЛИ ЕИИ
ЕСЕ СЛЕ СЕЕ ЛСЕ
СЕИ ЛСИ ЕСИ СЛИ

Схема на социона, групиран по квадри. Повече сведения за социониката могат да се намерят на адрес http://www.bukvite.com/k-e-f/socion/ или на сайта www.socioniko.net, където са събрани материали и линкове на различни езици.

Първа квадра (алфа)

ИЛЕ (интуитивно-логически екстраверт)

Според ИЛЕ бъдещето се създава с изобретения, с овладяване на нови и нови възможности, както за отделния човек, така и за обществото (черна интуиция в 1-ва функция на модела „А“; неслучайно псевдонимът на този ТИМ е „Изобретател“). Развитието според ИЛЕ – това е повишаване на възможностите. На това пречат закостенелите обществени отношения (бяла етика в „болевата“ 3 функция) и остарели неправилни програми за поведение, най-вече религията; затова те трябва да бъдат разрушени или променени, реконструирани логически (бяла логика в „творческата“ 2 функция). В така създадения нов свят трябва да цари щастие и комфорт (с което да се задоволят черната етика и бялата сензорика в блока SuperId).

Характерен пример за ИЛЕ-отношение към бъдещето е марксизмът: според социониците Маркс е бил типичен ИЛЕ. Други знаменитости от същия ТИМ: А. Айнщайн; Генрих Алтшулер (създателят на ТРИЗ – теория за решаване на изобретателски задачи, и на концепцията за „безприроден технически свят“ – БТС); Аушра Аугустиневичюте (създателка на социониката). Типът ИЛЕ е широко застъпен във фантастиката и научно-популярната литература. Много характерен е шотландският фантаст Чарлз Строс с романа си „Accelerando“ (има го на сайта на автора www.antipope.org). От популяризаторите на науката ще дам за пример руския автор А. Никонов („Ъпгрейд на маймуната“).

ЛИИ (логико-интуитивен интроверт)

Представите на ЛИИ за развитието са горе-долу като в класическата немска философия (напр. при Хегел). Тогава под „развитие“ са имали предвид процес, подобен на развитието на зародиш или разлистването на дърво, т.е. _протичащ по предварително зададена програма към зададено отнапред крайно състояние_. Иначе казано, развитието е детерминиран процес, макар и сложен, и се движи (напр. по свиваща се спирала) към крайна цел, определена от природата на развиващата се система. Ако говорим за обществено развитие, то процесът върви към някакво крайно оптимално състояние (можем да го наречем и утопия, и „край на историята“; неслучайно футурологът Фукуяма е извел своя либерален „край на историята“ от класика-идеалист Хегел!).

Това може да се покаже и върху информационния метаболизъм на ЛИИ. В базовата функция стои бяла логика, затова и най-важни се оказват белологични същности – програмата за развитие и крайното състояние. Основна спънка в развитието на обществото се оказва човешката агресивност, която трябва да се потиска (защото черната сензорика е в 3 функция за ЛИИ). На края на историята имаме свят без силови стълкновения, комфортен и щастлив (също като при ИЛЕ, черната етика и бялата сензорика са в SuperId).

ЕСЕ (етико-сензорен екстраверт)

Базова функция за ЕСЕ е черната етика; затова за двигател на развитието той смята човешките желания и стремежи. Човек променя света съгласно желанията си – например прави го по-красив и здравословен (от бялата сензорика във 2 функция). ЕСЕ отделя огромно внимание на новите идеи и изобретения; макар че черната интуиция да му е в слаба функция, тя се намира в -3 позиция в модела, т.е. признава се нейната важност и се изисква помощ от обществото. В края на краищата, за да се реализират желанията, трябват идеи и изобретения. А най-голяма спънка пред реализиране на желанията е скептицизмът, неверието в собствените сили, прекалената предпазливост: в 3 функция на ЕСЕ стои бялата интуиция, отговорна за предсказване на следствия от конкретни действия.

Като пример за ЕСЕ-отношение към бъдещето бих дал Робърт Антон Уилсън („Психология на еволюцията“, „Въстаналият Прометей“ и др.). Уилсън е активен участник в „психоделичната революция“ от 60-те г. на XX в. Причислявам го към ЕСЕ, тъй като разглежда движението към бъдещето почти само от позиция на двете си силни функции от блок Ego – черната етика (емоции, щастие) и бялата сензорика (приятни физически усещания). Пак от тази точка – а не например от позиция на черната логика (конкретни действия, конкурентност) – Уилсън разглежда и действието на ЛСД и др. подобни вещества.

ЕСЕ-възгледите са типични и за т.нар. geeks (за тази дума още няма добър български превод) – ентусиазирани привърженици на новия, по-щастлив живот, който носят новите по-добри технологии, макар самите geeks да не са много наясно с технологиите.

СЕИ (сензорно-етически интроверт)

За СЕИ базова функция е бялата сензорика, затова и развитието трябва да върви в посока към здравословна и приятна жизнена среда. Главен враг на това бъдеще – претоварването на човека в днешни условия, прекалената динамика на живота (болева функция за СЕИ е черната логика). Това донякъде прилича на „Назад към природата“ или по-скоро към вилните зони. СЕИ би бил много радостен, ако светът се превърне в една голяма вилна зона, производството се удребни и т.н. Това впрочем е широко разпространен възглед сред урбанизираната интелигенция; вероятно е изразен и във футурологията, но аз не си спомням достатъчно характерен пример.

* * *

Общо за четирите ТИМа от първа квадра е положителното отношение към аспекти черна интуиция (възможности, изобретения), черна етика (емоции, щастие), бяла логика (закони – природни и социални), бяла сензорика (здравословна и приятна среда). Съответно общ се получава и светът, в който биха искали да живеят и който има доста утопични черти.

Втора квадра (бета)

ЕИЕ (етико-интуитивен екстраверт)

Базова функция – черна етика, т.е. ЕИЕ също като ЕСЕ вижда двигателя на развитието в човешките желания и страсти. Но болева функция за ЕИЕ е бялата сензорика, затова в белосензорните „изкушения“ той вижда заплаха, капан пред бъдещето. Самото бъдеще се представя доста смътно, като абстрактна (интуитивна) схема, за разлика от борбата между бъдещето и настоящето, която се осъзнава съвсем конкретно. Характерен е възгледът, че бъдещето ще спечели борбата поради по-високата си „нравственост“ (каквото и да се разбира под това, напр.: „Съветският слон е най-съзнателният слон в света!“). Впрочем този възглед не е чужд и на ЕСЕ, и на другите етици, но в по-малка степен.
ЕИЕ-бъдещето намира място не толкова във футурологията (която поради претенциите си за научност оперира главно по аспект логика), а повече в религиозни, окултни и други подобни възгледи за „настъпване на нова епоха“.

ИЕИ (интуитивно-етически интроверт)

Базова функция за ИЕИ е бялата (времева) интуиция; в съчетание със слабата логика това дава не „пресмятане“, а много силно предчувстване на промените и събитията. За този ТИМ, както и за всички с бяла интуиция в 1 или 2 функция, е характерно постоянно очакване на съдбоносни промени.

По мои „изчисления“ пример за ИЕИ във фантастиката е Уилям Гибсън. Бидейки много слаб в компютърните науки и въобще в техниката (черна логика – в болева функция 3!), той създава своя модел на киберпънка и хакерите, тръгвайки от естетски разкази-описания на живота на отчаяни лумпенизирани „творци“ („Academy Leader“, „Зимният пазар“, „Парчета от холограмна роза“ и др.). Изкуственият интелект в негово „етично“ описание придобива почти мистични черти… Според мен първият преводач на Гибсън в България – Григор Гачев – също е ИЕИ.
Както всички етици, ИЕИ вижда морала и етиката като противодействащи на техническата/делова експанзия и правещи въобще възможен живота в бъдещето. Не прави изключение и Гибсън, особено в късния си период.

СЛЕ (сензорно-логически екстраверт)

Базова функция – черна (волева) сензорика: животът се вижда като борба за надмощие, низ от победи/поражения и завоевания/поробвания. Победата изисква организация (бяла логика – 2 функция) и изключва разцепление, предателство (бяла етика – в 3 функция). Но улисан в силовата схватка, СЛЕ лошо усеща скритите, назряващите промени. Понякога може лесно да бъде манипулиран само с лъжливи съобщения за настъпващи „радикални“ изменения (бяла интуиция в -4 функция). Като цяло СЛЕ е прекалено въвлечен в действието, за да губи време с отвлечени разсъждения за бъдещето, затова може би не съм срещал СЛЕ-футурология. Ако имаше такава, тя би трябвало да прилича повече на сводка за съотношението на силите по различните участъци на фронта.

ЛСИ (логико-сензорен интроверт)

Базовата функция на този ТИМ е бяла логика, затова той (също като ЛИИ) мисли, че промените и развитието се подчиняват на универсални закони и могат да бъдат изчислени. Но какво да се прави, ако реалността тече противно на законите? Ясно какво – или поне ясно за него, ЛСИ, с черна сензорика във 2 функция: трябва реалността да се приведе в съответствие със законите! По тази причина ЛСИ нерядко започва война срещу реално настъпващото бъдеще в името на предписаното такова: явление, характерно за повечето бюрократични системи, а също армия, училище и пр. Кошмарът за ЛСИ са „недокументираните възможности“ (черна интуиция – в болевата 3 функция), които разрушават цялата логическа строгост на системата.
Тъкмо за този ТИМ е характерно виждането, описано от А. и Б. Стругацки в „Грозните лебеди“: бъдещето е пуснало пипала в сърцето на настоящето, а настоящето се мъчи с всичка сила да ги отсече час по-скоро. Футурологията на ЛСИ – това би трябвало да е ръководство по стратегическа отбрана на настоящето и на неговите планове.

* * *

В отношението си към бъдещето ТИМовете от втората квадра се делят рязко на „провидци“ (ЕИЕ, ИЕИ) и „дисциплинари“ (СЛЕ, ЛСИ), но между тях няма антагонизъм: едните допълват другите, „дисциплинарите“ вземат на въоръжение образите на бъдещето, давани им от „провидците“. Но бъдещето се изявява главно във вид на борба за самото себе си.

Трета квадра (гама)

ЛИЕ (логико-интуитивен екстраверт)

Според ЛИЕ бъдещето се създава с действия и проекти (базова функция е черната логика). Развитието се вижда като пряк продукт от нашите дейности. Това е характерната „проектна“ футурология, и тя много често дава резултати – добър пример е дейността на Хенри Форд. Обратна страна на този подход е прекалената праволинейност, надценяване силата на проекта, подценяване на страничните ефекти; понякога също ЛИЕ-проектите тръгват против някои общосистемни закономерности на развитието и по тази причина затъват в трудности.

В типичен ЛИЕ-план работят много популяризатори и пропагандисти на технологиите, напр. Ерик Дрекслер (в нанотехнологиите), Рей Курцвайл и Ханс Моравец (в изкуствения интелект). Характерна е общата целева рамка на ЛИЕ- бъдещето, обусловена от бялата етика и черна сензорика в SuperId: то трябва да бъде по-етично и по-сигурно, т.е. новото технообщество да защитава от зли помисли и от силите на стихията (вкл. социална). Неслучайно днешните представи за нано- и ИИ-цивилизацията много приличат на „изкуствено облагородената среда“ от романа на С. Лем „Оглед на място“.

ИЛИ (интуитивно-логически интроверт)

Със своята бяла интуиция в базова функция и черна логика – във 2-ра позиция, ИЛИ също като ЛИЕ вижда бъдещето като следствие от нашите действия и планове, но не в проектен, а в антипроектен ключ: като следствие от _страничните ефекти_ на нашите дейности. ИЛИ не целеполага бъдещето като своя „огледален“ тип ЛИЕ, а го вижда като твърда обективна реалност, с която по-скоро трябва да се съобразяваме, защото можем да стигнем до него само по ограничен брой пътища, от които далеч не всички са безопасни. По принцип ИЛИ е голям скептик и критик, вижда черните следствия по-силно от белите, но понякога може изненадващо да предложи път (вкл. технологичен) към бъдещето, който излиза извън всички общоприети представи, но пък отговаря на представите на ИЛИ за законите на развитието: според него те са също толкова строги, както и физическите.
ИЛИ предсказва развитието най-вече в близък план: за него бъдещето е скрито зад близкия ъгъл, и за да разберем какво е то, трябва да си спомним какви бъдеща са изскачали пред човечеството в предишни исторически „ъгли“. Оттам идва интересът към миналото и историята. Най-голямата заплаха по пътя към бъдещето ИЛИ вижда (поради черната етика в 3 функция) в човешките страсти, ненавременни и непремерени емоции и желания.

Поради всички изброени причини този ТИМ е много широко застъпен и във футурологията, и във фантастиката. За най-централна фигура смятам Станислав Лем; други интересни ИЛИ-футуролози са Александър Численко, Сергей Переслегин и не на последно място – Иван Попов. 🙂 Сред фантастите към ИЛИ спадат Борис Стругацки, Филип Дик, Херберт Франке, Виктор Пелевин.

СЕЕ (сензорно-етически екстраверт)

Базовата функция на СЕЕ е черна сензорика; творческата – бяла етика; това дава като базов процес борбата за власт и надмощие в човешки колективи от най-различен мащаб (псевдонимът на този ТИМ е „Политик“). Бялата интуиция, отговаряща за предсказване на промените, се намира в незавидната -4 позиция, в SuperId. Затова за СЕЕ, също както за СЛЕ, бъдещето често настъпва изневиделица; промените идват като удар на съдбата и разклащат (или събарят) властта. СЕЕ не може да ги предсказва; той се бори срещу тях (ако е на власт) или обратно, използва ги, за да се изкачи във властта (ако е по-надолу), но като цяло се стреми към сигурност и предсказуемост. Известен е случаят с Наполеон (предполага се, че е бил СЕЕ), който изгонил изобретателя на парахода, въпреки че точно тогава се е нуждаел от силен флот за борбата с Англия.

Във фантастиката се сещам за два характерни примера на СЕЕ-отношение към промените: Юлия Латинина (романите „100 полета“, „Магьосници и министри“ и др.) и Брус Стърлинг. Латинина разполага действието си в някакво условно минало (макар и с „бог от машина“ под форма на земни космонавти-„прогресори“); киберпънкарят Стърлинг – в близкото технологично бъдеще; но и в двата случая действието просто кипи от интриги и борба за власт, в която иновациите и иноваторите проблясват като съдбоносни случайности и най-рязко обръщат хода на борбата.

ЕСИ (етико-сензорен интроверт)

Този ТИМ, огледален на СЕЕ, с бяла етика като базова функция, понякога е наричан с псевдоним „Пазител“ (или „Консерватор“); какво ли отношение може да има към бъдещето и футурологията? Бялата интуиция се пада в -3 функция на ЕСИ, т.е. все пак усеща нужда от промени (главно в посока към по-етично общество). В болевата 3 функция пък стои „изобретателската“ черна интуиция и ЕСИ реагира на новите възможности също като ЛСИ – със страх, че ще развалят цялата система от отношения, най-вече човешките качества.

За типичен ЕСИ във фантастиката смятам Франк Хърбърт, изобретил Бътлъровия джихад – забрана на разумните машини, наложена, за да не деградират хората. В различни романи на Хърбърт се среща характерният образ на деградирали властници, богаташи и цели народи, тъй като не са издържали изпитанието със свръхизобилни възможности, вкл. възможности за безгранично властване над други. За ЕСИ бъдещето се състои в стратегическа отбрана на човешките качества и достойнства пред лицето на разлагащия „прогрес“.

* * *

За ТИМовете от трета квадра бъдещето е в непосредствен жив контакт с настоящето; първото или се ражда от второто (за белоинтуитивните ТИМове – ИЛИ и ЛИЕ), или пък обратно, убива го (според черносензорните СЕЕ и ЕСИ). Визията за бъдещето е ограничена във времевата зона на взаимодействие между епохите, т.е. в непосредствен близък план. Самото взаимодействие се усеща като твърд, реален конфликт. Независимо от това белоинтуитивните и черносензорните ТИМове не конфликтуват в битката между епохите, а си сътрудничат: вторите помагат на първите да се оправят в настоящето, а първите подсказват на вторите начини за живот и победа в бъдещето.

Четвърта квадра (делта)

ИЕЕ (интуитивно-етически екстраверт)

Неговата базова функция е същата като на ИЛЕ – черна интуиция; затова ИЕЕ също вижда бъдещето като сноп от изобретения и нови възможности. Но иновациите се пречупват през бялата етика от 2 функция: иначе казано, важно е тяхното действие върху хората и човешките отношения, а не иновациите като самоцел. Бялата етика трябва да „очовечи“ новите технологии. Като главна заплаха се вижда (поради бялата логика в 3 функция) логическият догматизъм и сковаността на социалните структури, особено на държавата и бюрокрациите. ИЕЕ е горещ привърженик на мрежовите обществени структури; според него те са призвани да направят човешките дейности по-ефективни, а техните продукти – по-хармонични (казват си думата бялата сензорика и черната логика от SuperId). Поради слабостта на логиката си обаче ИЕЕ често се хваща на въдицата на големи и не особено реални обещания на технологичните компании.

Пример за футуролог-фантаст от тип ИЕЕ е Алексей Андреев, автор на сайта fuga.ru и на романите „Паяжина“ и „2048“ (под псевдоним Мери и/или Пърси Шели).

ЕИИ (етико-интуитивен интроверт)

Главен вектор на развитие според този ТИМ са човешките отношения – тяхното подобряване, изчистване, хуманизиране; на всеки човек трябва да се даде възможност да разгърне скритите си потенциали (казват си думата базовата бяла етика и черната интуиция в позиция 2). Основно препятствие по този път се оказва човешката агресивност (за ЕИИ, също като ЛИИ, в 3 функция стои черната сензорика). ЕИИ се увлича по „етически утопии“: за пример може да се даде фантастът Вячеслав Рибаков или – колкото и странно да звучи – официалната „хуманитарна“ политика на Европейския съюз.

ЛСЕ (логико-сензорен екстраверт)

Той, също като ЛИЕ, е проектно ориентиран: бъдещето се гради с нашите ръце и по нашите планове. ЛСЕ също страда от схематизма и праволинейността на проектния подход – надценени възможности за планиране и подценяване на страничните ефекти. Бялата сензорика във 2-ра функция придава на ЛСЕ- проектите далеч по-комфортен вид от тези на ЛИЕ, но разплатата за това идва с изнасянето на бялата интуиция в чувствителната 3 позиция. Затова ЛСЕ реално се страхува от радикалните промени и се бори срещу тях. Идеалното бъдеще според него би трябвало да осигурява условия за разгръщане на човешките възможности (заради черната интуиция в -3 функция).

ЛСЕ е тип, характерен за съвременното корпоративно управление, затова и доминира в корпоративните визии за бъдещето („делова футурология с близък прицел“): развитието се планира, против неочакваните обрати и събития се изгражда стена от защитни мерки („антикризисни пакети“ и др.).

СЛИ (сензорно-логически интроверт)

Базовата бяла сензорика на СЛИ доближава възгледите му за бъдещето до тези на „родствения“ СЕИ: развитието трябва да носи физически и естетически комфорт, здравословна жизнена среда и пр. За тази цел обаче трябва да се оптимизират дейностите и да се използват нови технологии (тук си казва думата черната логика от 2-ра функция). Идеалният краен резултат се вижда като „високотехнологична вилна зона“ – образ, доста желан в сегашната епоха, когато всички очакват все повече професии, главно интелектуални, да минат в надомни условия.

* * *

Общо за четирите ТИМа от квадра 4 е положителното отношение към аспекти бяла етика, бяла сензорика, черна интуиция и черна логика. Съответно желаният от тази квадра свят се получава делови, но сравнително хуманен; комфортен и едновременно иновационен, разкрепостен. Това са идеали, типични за съвременните социални държави и корпоративни икономики. Може да го наречем „настояще в бъдещето“, тъй като визията за бъдещето предполага запазване на ценностите от настоящето.

* * *

След тази класификация закономерно възниква въпрос: това са 16 модела, или дори по-скоро 16 гледни точки към процесите на развитие. Към кой модел обаче ще бъде най-близо реалното бъдеще, което ще настъпи? Или коя гледна точка ще го описва най-добре? Кой от 16-те подхода ще се окаже най-верен и кои други – най-грешни? По принцип може да се реализират елементи от различни модели едновременно – всеки в някоя отделна сфера на обществото, – __но не в равни пропорции и не в произволни комбинации__. Изглежда, че към тези модели може да се приложи апарата на интертипните отношения от социониката. Например ИЛЕ и ЕСИ са конфликтери; респективно техните футурологични модели би трябвало също да конфликтуват. И наистина: ИЛЕ разчита на иновации, изобретения, технологии, които реално да разрушат старите („отживели“) обществени отношения; ЕСИ пък обратно – вижда в безразборния прогрес заплаха за човешките качества и достойнства и затова организира тяхната отбрана… Би трябвало да се проявяват и другите интертипни отношения, напр. пръстените на поръчка и ревизия. Във всеки случай ясно се вижда съвместимостта на моделите вътре във всяка квадра. Затова смятам, че в настъпващото бъдеще ще доминират черти от моделите на определена квадра, а моделите на останалите квадри ще се проявяват само случайно и периферно.

Но в този случай трябва да си спомним хипотезата за _ротация на квадрите_: развитието тече в посока алфа -> бета -> гама -> делта -> алфа и т.н. Сегашните развити страни почти без изключение се намират в делта-фаза; тя е нашето настояще и вероятно – най-близко бъдеще; но според хипотезата би трябвало в някакъв момент да започне преход към алфа – и чак след това към бета- и чак още по-късно към гама-бъдеще… Само че освен развитите страни има и други, които могат да си построят бъдеще в друга квадра. И най-накрая не трябва да се забравя, че има и хипотеза за _обратна ротация на квадрите_ – че при определени условия развитието може да тече в посока делта -> гама -> бета -> алфа -> делта -> … . Тоест дори някъде в европейския регион (вероятно – в неговата периферия) може изведнъж да се осъществи преход към гама-, а не към алфа-бъдеще.

Read More

Първото сечиво

Posted by on 27 януари, 2006 in Исторически анализи

Заемайки се с темата за енергиините преобразуватели (устройствата и методите чрез които оползотворяваме един или друг вид енергия), не можем да ги поставим извън контекста на оръдията на труда и тяхното развитие, защото освен като външни органи, оръдията на труда трябва да се разглеждат и като преобразуватели на енергия, било на тази запасена в мускулите на използващия ги, било и енергията на съвсем различни енергоизточници. В този контекст е удобно да изследваме качествата на първите сечива, употребявани от хората и нашите прародители още в предисторията, защото, както ще открием по долу, тези качества се проявяват в най явна форма именно в тези най ранни оръдия на труда.

Наблюденията на най висшите живи примати и археологическите данни говорят, че първите сечива са били предмети от природата, случайно добили качеството на сечиво — тояги, необработени камъни, бедренни кости или челюсти на други животински видове. Доколко можем да наречем подобни предмети сечива или оръдия на труда? Всъщност не можем, ако разгледаме употребата на тояга или някакъв друг предмет от съвременните най близки родственици на човека или поставим откритите археологически находки в контекста на употребата им от прародителите ни, не можем да определим, че съответния предмет не предполага някаква конкретна повторяема дейност, каквато представлява употребата на всяко оръдие на труда, също така не можем да разграничим конкретния предмет от всички други сходни предмети, неупотребявани от хората. С други думи употребяваните временни (можем да използваме и израза моментни) сечива нямат специфични свойства, отделящи ги от аналогичните им предмети продукт на естествените природни процеси и се употребяват за конкретно възникналата ситуация, така както се употребява ландшафта, флората и фауната от всеки друг животински вид. Така като първо оръдие на труда можем да определим единствено ръчната каменна брадва (или каменен клин), представляващ едностранно заострен камък (тук можем да забележим, че първото явно (което ясно можем да различим, като такова) оръдие на труда вече се е явило и предмет на същия) с големина подходяща за захващане. Тук е време да се спрем на анатомията на палеохората за да разберем и какви нови качества придобиват, използвайки оръдия на труда от гореописания вид. Ако се вгледаме във физиологичния строеж на висшите примати и го сравним с този на другите видове обтаващи с тях Земята то най ярката разлика която можем да забележим е липсата на специализирани органи, за манипулация със заобикалящата ги среда (подчертавам, че става въпрос за момент в който мозакът не е бил добил все още качествата, чрез които се отделяме от останалия животински свят днес). Докато всеки друг вид се е специализирал, предвид спецификите си, то във висшите примати липсват мощни челюсти с големи кучешки зъби, способни да разкъсват тъкани и раздрoбяват кости, липсват ярко изразените зъби-резци на гризачите, плоските и с голяма площ кътници на тревопасните, липсват специални органи за изкопаване и изтръгване на корени и т.н. Сам по себе си висшия примат има малки възможности за манипулация със средата, а от там се проявява и неговата силна зависимост от условията в нея. Кога и как нашият прародител преминава към употреба на сечива тук няма да се спирам (въпреки, че е един много интересен въпрос), а ще премина директно към момента в който той се е превърнал в същество способно да изработва и употребява оръдия на труда. В този момент нашия прародител се е превърнал в свръхживотно (ако приемем, че е започнал употребата на сечива в досъзнателната си фаза, т.н. “инстинктивен труд”), свръхживотно съчетаващо качествата на всички сухоземни видове висши гръбначни, чрез добиването на външен универсален орган. Орган способен да разкъсва, раздробява, реже и рови, способности определени от особените качества на сечивата, които започнал да използва и дал възможност на нашите прародители да заемат всички ареали и всички сухоземни екологични ниши. За да стане всичко това е било необходимо съчетаването на определени качества в сечивата, качества запазили се в една по неявна форма в цялата следваща история на развитието на оръдията на труда и дали нови свойства на вида ни, неприсъщи на никой друг вид на нашата планета.

До възникването на употреба на оръдия на труда, енергията на мускулите на рода Homo е можело да бъде употребена единствено за преместване, счупване, късане и изравяне на сравнително малки и малко предмети от околната среда, въпреки относителната универсалниост на физиологията на този род, предопределена от всеядноста му, самата универсалност довела до такова еволюционно развитие при което енергията на организма била разпределена равномерно в мускулните тъкани на индивидите, което от своя страна водело до по малко възможности за видовете манипулация с предмети. Първото оръдие на труда разширило тази възможност по два начина. Каменната брадва-клин, появила се в мустерската епоха представлява едностранно заострен кремък или кварцит, другата страна на която била оформяна (или избирана) с удобна за хващане форма. Заостреният режещ ръб позволявал концетриране на енергията на удара в малко място, а материала на сечивото, твърда нееластична каменна порода позволявала концетрацията на енергия във времето. Удара с подобно сечиво върху кост (или друг материал) концентрирал мускулната енергия на служещия си с това оръдие индивид в малко място, предвид правилото на площите, при което упражненото налягане между предмети е обатнопропорционално на квадрата на контактуващите повърхности, и за кратко време, предвид дългото ускоряване на каменния клин по пътя към удара и малкия момент в който се отдава енергията му, поради липсата на значителни деформации в каменната порода, което позволило получаването на въздействия върху околните предмети, немислими за физиологията на ранните хоминиди. Освен концентриране на енергията при конкретната употреба на сечивото можем да забележим, че имаме и концентриране на енергията на индивида от един по дълъг период, през който е изработвано и самото сечиво (след като самото «оръдие на труда се явило и предмет на труд»). Така можем да разграничим две важни качества на първите оръдия на труда, а именно способността им да концентрират енергия в пространството и тази да концентрират енергия във времето, тези качества довели до придобиване на нови свойства от системата индивид-оръдие на труда и й позволили да въздейства върху цялата система на живата материя и част от неживата, което довело до широко разпространение на прадедите ни във всички ареали можещи да му осигурят прехрана и условия за съществуване, от екваториалните зони, тропиците до умерените ширини. С течение на времето тези две качества на оръдията на труда се изменяли с усъвършенстване на изработката на сечива, настъпила специализация на каменните сечива в зависимост от дейността за която били предназначени, започнали да се изработват освен камменни клинове-брадви и ножове, стъргала, шила, добавила се дървената ръкохватка и т.н. концентриращи енергията на мускулите на индивидите по добре в конкретните задачи, започнали да се използват каменни породи от по дълбоки залежи (неолитните кремъчни рудници в Граймс Грейвс, Норфолк, Великобритания) с по високи якостни характеристики, позволяващи по доброто концентриране на енергията във времето (повишавайки мощността на оръдията на труда). Но още преди да се постигне максимума на тази технология (да се добави дървената дръжка удължаваща рамото на брадвата и да се достигне до каменните породи с най-високи якостно характеристики) прародителите ни открили нов начин за преобразуване на енергията, но вече извън ограничениятя на собствената си физиология — огънят.

Огънят

Огънят безспорно е едно от най големите открития на предисторическата епоха и макар с него ранните хоминиди да са се сблъсквали през цялата си жизнедейност, за начало на употребата му можем да приемем момента в който нашите прародители се научили да го контролират, а най вероятно и да го добиват. Тук няма да се спираме на спора относно кой е бил първия начин на добиване на огъня, дали от естествено избухнали пожари (което действително е малко вероятно) или като страничен продукт от обработката на кремъци (искрите изхвърляни при ударите, по време на обработката на сечивата), а ще се прехвърлим на момента в който прародителите ни са били способни да добиват огън. Добиването на огъня от своя страна станало възможно едва след натрупването на достатъчно опит в управлението на процесите и технологиите по използването на сечивата осигуряващи концентриране на механична енергия, дали удар на кремък в кремък (или други породи, като железен пирит и т.н.) или търкането на дървено свредло в парче дърво и двата начина изискват познания за специфични процеси от обработката и употребата на сечивата, от предшестващия огъня етап. От друга страна огънят се явил средство за концентриране на енергия, акумулирана от биосферата, по същите два начина, описани по горе за механичната енергия, от една страна чрез концентрирането на биомаса на малко място, каквото представлява огнището, от друга чрез оделянето на запасената в биомасата енергия за по малко време отколкото самата енергия е акумулирана. Така площа на огнището е десетки до стотоци пъти по малка от площа на листната маса, оползвотворяваща слънчевите лъчи, така както и времето за изгаряне на определено количество биологично гориво е десетки до стотици пъти по малко от времето за натрупване на същото количество биомаса, оползотворявайки енергията на слънчевата светлина. По този начин огънят се явил вече като свъхсечиво, така както първите каменни сечива се явили свръхорган за първите си ползватели, той позволил обработката не само на заобикалящата хората биосфера но и достъпната в съвсем малка степен до тогава сфера на неживата природа. Огънят позволил получаванео на материлаи които почти не присъствали в естествената среда, като при това еволюцията в технологията на употребата му ясно указва как промяната на качествата му водела пряко и до промяна на свойствата на системата човек-огън.

Откритото огнище позволило получаването на такива материали като керамиката, медта и бронза. Всъщност технологията в добива на керамика, която е пряко следствие от наблюденито върху изменението на глинестия материал на пода на древните огнища, довела до откриването и на добива на металите (най ранната едрозърнеста керамика се получавала от глинести породи, съдържащи голямо коичество от други минерали, натрупвани в наносните слоеве на реките в продължение на стотици хиляди години, изпичането на подобен конгломерат явно често е водело и до отделянето на златото, медта и/или директно бронза от такъв материал, за това може би говори и факта, че първото приложение на металите е изработката на съдове, култови фигурки и др. подобни, приложение съвпадало с приложението на керамиката, предколумбовите индиански цивилизации познавали добива на злато, мед и бронз, но последните не били използвани за изработка на сечива а основно за изработване на съдове и култови предмети). В технологията на употреба на огъня можем да проследим същия градиент на промени, какъвто вече наблюдавахме в технологията на употреба на каменни сечива, по отношение на повишаване на концентрацията на енергия по място и по време. След откритото огнище била открита пещта в която времето за изгаряне на горивото се съкратило, което довело до получаването на по високи температури, които позволили получаването на материали недостъпни за предхождащата я пиротехнология, каквито например са желязото, хоросана и стъклото. По късно всеки етап от усвояването на пиротехнологията водел до достъпа до все повече нови материали от прработката на неживата природа – въвеждането на духало в пеща и с предварителното овъгляване на горивния материал дали възможност за получаване на стомана и чугун, на стъкла с по изразени свойства (прозрачност, твърдост и износоустойчивост); употребата на минерални горива, концентрирали слънчевата енергия в продължение на хиляди милиони години, позволила преработката на по голяма част от околната среда на човека, но вече чрез неявната форма на огъня — електричеството. Огънят сам по себе си се явява окислителен процес при който един елемент от състава на горивото отдава част от електроните си, от външния слой на електронната си обвивака, на друг елемент (в разглеждания случай кислорода от въздуха), при което най външния слой на електронната обвивка на последния се доизгражда, така електричеството се явява опосредствана химическа реакция в която гориво и окислител са разделени между краищата на проводника по който тече ток. Открита и използвана в началото като пряк химически процес в галваничните елементи, масовата употреба на електрическа енергия се наложи като процес на преобразуване от топлинна в механична и най накрая в електрическа енергия, макар и да концентрира употребяваната енергия в най голяма степен (в тънката искра на газовия разряд траеща няколко наносекунди) то очевидно е, че при всяка трансформация от един тип в друг се губи значителна част от запасената първоначално енергия във входящите вещества (гориво и окислител). Днес сме свидетели на края на развитието на пиротехнологията, при който отново се завръщаме към директното преобразуване на химичната в електрическа енергия, тук трябва да отбележим, че края в развитието не означава и край в употребата на тази технология. Все пак огънят като сечиво, във всичките си форми, позволил на хората да обработват цялата своя околна среда на планетата си и да се настанят върху всички съществуващи ареали, тази обработка е била и е свързана с извличането на съществуващите на Земята елементи и комбинирането им в желани вещества с желани свойства, но днес също сме свидетели и на началото на развитието на нов начин за преобразуване на енергия — ядреният (тук включваме както реакциите на деление така процесите на сливане и радиоктивния разпад), който позволява освен преобразуване на веществата преобразуване на изграждащите ги елементи и получаване на нови такива несъществуващи на земята и в естествени условия.

Използването на ядрена енергия позволява концентрирането на енергия отново по време и място, от една страна делящите се материали (уран, плутоний и т.н.) са продукт на милиарди години еволюция на вселената и звездите в нея, от друга позволяват невъобразимо концентриране на енергия в една частица така, че да станат достъпни процеси и материали неприсъщи на процесите и материалите на заобикалящата ни днес среда. Все пак очевидно е, че начините по които днес се преобразува ядената енергия са примитивни и обременени от доскорощния ни опит с манипулирането на средата, ядрената енергия се преобразува в топлинна, топлинната в механична и на края механичната в електрическа енертия, която както видяхме по горе е опосредствана химическа енергия, а в цялата тази верига отново се губи значителна част от потенциалната енергия запасена във входящите материали.

Бъдещето

В краткото изложение до сега проследихме градиента на промени в употребата на различни енергийни източници и преобразуватели на енергия, състоящ се във възможността за увеличаване на концентрацията на енергия във времето и пространството, даващ възможност за все повече начини за манипулиране с по голям брой обекти от околната среда. От своя страна по големия брой начини за манипулиране с по голям брой обекти от заобикалящата го средта, позволява по голям брой степени на свобода на човечеството като цяло, предвид увеличаванет на възможностите на движение на материя и информация през системата на човешката общност. Ако до сега човечеството е можело да оперира със наличната му материя, подреждайки атомите и в желани структури, то най вероятно следваща степен на свобода за опериране с материята е подредбата на градивните елементи на атомите в желани структури, процес в чието начало се намираме, предвид сравнително скорошното откриване на подходящ инструментариум с който такива операции биха били възможни. Увеличаването на възможността за манипулиране с количества информация, наглед не е свързано с гореразглежданите проблеми, но в действителност има връзка, на която тук няма да се спирам, но която също може да се проследи. Новите възможности за манипулиране с материята на вътреядрено равнище в процеса на развитието си биха открили перспективи пред получаването на произволни, ограничени единствено от физическите закони, комбинации на градивните елементи на ядрата на атомите и произволни комбинации, ограничени от същото, на самите атоми. Така хората биха имали възможност да заемат и да присъстват среда в която има наличие на произволна атомана материя, да я преобразуват и използват, а това би разширило възможностиите им за присъствие в произволна част на Вселената ни. По нататък в развитието си хората най вероятно биха имали възможност да преподреждат по финни структури на Вселената, като самото пространство (за подобни възможности вече добиваме някаква представа, но инструментите с които оперираме за сега не позволяват достигане на нужната концентрация на енергия).

Да се върнем към днешния ден, днес възгледите за бъдещото развитие на енергийните източници са свързани в по голяма степен с нуждите на вчерашния ден, усвояването на слънчевата енергия в различните и форми (пряко от лъчението му, под формата на вятърна, хидро, тази на биомаса или откриване на нови находища на минерални горива), както и трансформирането на ядрената енергия (на делене и сливане) в електрическа повече отговаря на инструментариума за преработка на наличната на Земята материя, които използваме вече няколко хиляди години, опитите за даването на приоритет на подобни технологии така повече са опити за удължаване на статуквото на пиротехнологията и свързаните с нея проблеми, отколкото опити за разрешаването на тези генетично заложени в тази технология такива. Най вероятно бъдещото развитие на енергетиката на оръдията на труда е съврзано с развитието на ядрените превръщания ( в по далечно бъдеще най вероятно и със субядрените), но повече с методите и за по прякото акумулиране, пренасяне на ядрена енергия(електричеството явно не е адекватна на потенциала й форма) и управлението на процесите й на въздействие върху материята, отколкото в усъвършенстването на методите за трансформацията й в електричество.

Мащабът на промените върху човечеството биха били съизмерими с мащабите на промяна наложени от усвояването и употребата на огъня, биха се променили от физиологията на хората до социалните им структури, като най вероятно темпът на тези промени ще е пропорционално по бърз на темпа на нарастналата способност на човек да оказва въздействие върху средата си, предвид незасегнатият проблем за пропорционална връзка между способност за концентрация на енергия в пространството и времето и способността за опериране с количества информация.

Read More

Перестройка: Епизод II

Posted by on 1 юли, 2005 in Прогностика

(„Невидима заплаха“ и/или „Клонингите атакуват“)

0. Въпрос: Доколко е вероятно в близко/средно бъдеще у нас и/или по света да се случат процеси, подобни на перестройката от края на 80-те?

Разяснение: Изглежда, че в П. могат да се открият универсални закономерности, т.е. това не е било уникален епизод; въпросът е само за степента на универсалност. Дори има математическа теория на перестройките (клон от теорията на катастрофите), която предсказва универсалните им свойства.

Read More

Апокалипсис сега!

Posted by on 31 май, 2005 in Прогностика

С развитието на различни научни дисциплини стана ясно, че Земята е подложена периодично на резки промени, които имат катастрофичен характер. Има достатъчно много свидетелства за такива събития в миналото – огромни вулканични изригвания, удари на големи небесни тела, бързи климатични промени свързани с активността на слънцето, космичната среда, през която преминава слънчевата система, смяна на термодинамичното равновесие поради вътрешни планетарни фактори. Напоследък, към списъка с възможни причинители на Апокалипсиса се прибави и дейността на самите нас – все още се спори дали това наистина се случва в момента, но без съмнение има възможност сами да причиним по един или друг начин смяна на планетарния климатичен кръговрат.

Read More