Апокалипсис сега!

Posted by on 31 май, 2005 in Прогностика

С развитието на различни научни дисциплини стана ясно, че Земята е подложена периодично на резки промени, които имат катастрофичен характер. Има достатъчно много свидетелства за такива събития в миналото – огромни вулканични изригвания, удари на големи небесни тела, бързи климатични промени свързани с активността на слънцето, космичната среда, през която преминава слънчевата система, смяна на термодинамичното равновесие поради вътрешни планетарни фактори. Напоследък, към списъка с възможни причинители на Апокалипсиса се прибави и дейността на самите нас – все още се спори дали това наистина се случва в момента, но без съмнение има възможност сами да причиним по един или друг начин смяна на планетарния климатичен кръговрат.

Read More

Интеграция чрез дезинтеграция

Posted by on 21 май, 2005 in Политически анализи

Отхвърлянето на Европейската конституция от французите се приема за събитие с далеч отиващи последствия за проекта Обединена Европа. Още преди самият референдум наблюдателите посочиха както конкретните мотиви довели до френското “не”, така и последствията в краткосрочен и средносрочен план за развитието на целия съюз в институционален и географски план. Като цяло обаче нещата сякаш се виждат обърнати с главата надолу. Френският отказ от Европейската конституция е само един от поредицата сигнали, наред с подобни отрицателни референдуми в други европейски страни по други поводи, които говорят за наличието на сериозни фундаментални противоречия в процеса на европейската интеграция въобще. Събития като това във Франция или Холандия, по-рано в Ирландия или Дания, желанието на Обединеното кралство да не се обвързва по-тясно с останалата част на уж обединената Европа, много трудното подписване на самата Конституция, отказът на страна като Норвегия да се присъедини към ЕС, не са причини за по-сериозни или по-дълготрайни кризи в развитието на общата европейска общност, а само следствия от съществените проблеми, които стоят пред европейската интеграция и които я правят невъзможна, поне във вида и начина, който ни е познат.

Държава срещу държавите

Първото противоречие е заложено в самата форма на европейската интеграция. Под натиска на събитията в света и особено след ясно изразилия се през 90-те години процес на глобализация, възниква идеята за формирането на общо европейско пространство не само в икономически, но и във външнополитически, институционален и дори културен план. Реално беше поставена целта за формирането на нова Европейска свръх държава. Пренебрегнат обаче беше факта, че самият процес на тясната европейска интеграция влиза в противоречие със съществуващите национални бюрокрации, които на всичкото отгоре се явяваха негови инициатори. Всъщност, искаше се тези бюрокрации доброволно да се саморазпуснат. Разбира се, трябва да си обясним как стана възможен този парадокс. Първоначално тъкмо националните държави стартираха европейския проект. В хода на неговото изпълнение обаче се създаде новата прослойка на еврокрацията, която е мотивирана от привличането на все повече властови ресурси към себе си и обезсилването на националните бюрокрации, от които първоначално произлиза. Естественият интерес на еврокрацията е да работи за формирането европейската свръх държава, а естественият интерес на всяка национална бюрокрация е да се самосъхрани. Самите европейски политици бяха принудени да балансират между тези две противоположни тенденции. От една страна техния конкретен личен интерес има повече бъдеще в рамките на голямата еврокрация, където тяхната отговорност пред избирателите се размива, без обаче да намалява ролята им за преразпределение на властови ресурси. От друга страна, единственият шанс за националните политици да попаднат в тази еврокрация е да бъдат начело на националните държавни бюрокрации и съответно да защитават техните частни интереси. Това противоречие доведе до ред компромиси в текстовете на Европейската конституция, където беше направен опит хем новата държава да стане факт, хем старите държави да запазят ролята и функциите, които имат за отделните европейски нации. На повърхността това противоречие изплува като дебат за баланс между конфедерация и федерация по време на подготовката на конституционните текстове, а по-късно се прояви във финалните етапи от подписването на Европейската конституция, когато избухна спор как точно ще се взимат решения в новия Европейски съюз. Липсата на експлицитно разбиране за противоречието, залегнало в основата на европейската интеграция, доведе до желанието за компромиси на всяка цена и в крайна сметка до нещо, което не удовлетворява никого и което пренебрегва естествените интереси на големи социални групи. Като цяло шизофреничната ситуация, в която се озова Франция, е израз тъкмо на противоречието между желанието за по-силна европейска държавност и инстинкта за самосъхранение на националните бюрокрации и социалните групи, които ги поддържат и за които те са от непосредствено и съществено значение. И тази раздвоеност не засегна само страната като цяло, а дори всяка една от политическите сили вътре в нея. Част от левите виждат, че силната европейска свръхдържава отговаря на техните интереси за налагане на едно или друго идеологическо разбиране, разглеждайки ЕС най-вече като инструмент за противопоставяне на “лошите” САЩ. Друга част от същите леви обаче осъзнава, че новият европейски съюз би накърнил техния непосредствен икономически интерес. Част от десните пък силно желаят да се премахнат изкуствените бариери, които националните бюрокрации в историческото си развитие са поставили пред развитието на бизнеса, но друга част от тези десни пък се страхуват от пряката конкуренция в рамките на една по-тясно интегрирана Европа.

В търсене на илюзорно величие

Второто противоречие е свързано с ролята на ЕС на международната сцена. По принцип една от основните функции на всяка държава е грижата за външната сигурност. В хода на подготовката и подписването на Европейската конституция беше лансирана тезата, че трябва да се засили ролята и тежестта на ЕС на международната сцена. Това желание отговаря както на фрустрацията на много от европейците от хегемонията на САЩ в световната политика, така и на интересите и разбиранията на някои от националните елити и дори на еврокрацията. Защо обаче това консенсусно желание все не може да се реализира под формата на силна Европейска свръх държава? В най-общи линии, никой не си задава въпроса, какво по-точно означава независима европейска политика и какви са възможните изяви на тази нейна така желана независимост. Всъщност политиката е израз на интересите и ако се казва, че е необходима една нова, различна европейска политика, се предполага, че има особени, различни европейски интереси, които трябва да бъдат защитавани в конфронтация с интересите на други играчи на световната политическа сцена. Интересите обаче се формират в реалностите, а в тези реалности трудно могат да се открият някакви особени европейски интереси, които трябва да се защитават от една особена, тъкмо европейска външна политика.

Европа, както повечето региони от света, е силно зависима от вноса на енергийни суровини. От една страна това е близкоизточния петрол, от друга страна това е руския природен газ. И Близкият изток и Русия са източници на потенциални много сериозни проблеми, политически практики и интереси, които много повече обединяват Европа със силно развитите икономики на САЩ и страните от Далечния изток, отколкото да формират различия между тях. Една европейска политика в името на демонстриране на различие заради самото различие и поддържането на една илюзия за независимост би означавало влизане в конфронтация с другите развити страни относно контрола и осигуряване достъпа до енергийните суровини, необходими и за трите световни икономически центъра. Това ще навреди много повече на Европа и европейците, отколкото ще им донеси някакви предимства. Нещо повече, опитите за установяване на само европейски или само американски, или само китайски или японски зони на световно влияние, които да осигуряват притока на суровини към съответния център е връщане към опасното състояние на дисбаланс и конфронтация от времената на Студената война, че дори и до времената преди Втората световна война. Няма убедителен модел как точно би се противопоставила една обединена Европа на политиката на САЩ в Персийския залив, например, нито пък има сериозни основания за такова противопоставяне. Следователно може да си зададем въпроса, каква е необходимостта от европейска държава, ако тя няма под себе си особен реален интерес от формирането на собствена външна политика и механизми за външна сигурност.

По-малко демокрация и повече еврокрация

Историята около формирането на силна и независима Европа на международната сцена може да ни подскаже и третото съществено противоречие в европейската интеграция. Реално желанието за противопоставяне, най-вече на САЩ, идва само от една част  от европейците, които приемат за даденост, че тяхната гледна точка е правилната и всички трябва да се съобразяват с нея. И тук стигаме до фундаменталния въпрос за смисъла на демокрацията и помага ли формирането на европейска свръхдържава на европейския демократичен процес. По принцип всяка държава е инструмент за налагане на мнозинството над малцинството. Съществуват много политически техники, които смекчават това налагане и му придават по-благовидна форма, но в крайна сметка, механизмът на представителната демокрация, върху който се изграждат съвременните държави, предполага власт на мнозинството над малцинството. В много от случаите това работи и то работи добре – предполага се, че вижданията на мнозинството винаги са по-богати и по-адекватни на проблемната ситуация, в която се е озовало едно или друго общество. Този демократичен модел обаче не работи добре, когато мащабът на проблемната ситуация излиза извън хоризонта на мнозинството. Колкото по-голямо е едно обществено формирование, толкова по-трудно е за неговите членове да обхванат и да разбират проблемите, пред които се изправят. Толкова повече нараства и вероятността за грешка на мнозинството и също толкова се увеличават последствията от тази грешка. Напротив, колкото по-малка е общността, толкова повече нараства ефективността на самоуправлението й чрез демократичните механизми. Увеличава се чуваемостта в диалога между отделните групи, грешките могат да се коригират относително бързо и далеч по-безболезнено. Освен това, наличието на множество малки демократични общности дава възможност за експериментирането на повече модели за обществено развитие и естествена конкуренция между тях. Нека да се запитаме какви биха били последиците за Европа и за света, ако антиамериканското мнозинство имаше възможността, чрез една европейска федеративна държава, да влезе в конфликт със САЩ по повод контрола върху достъпа на енергийни ресурси? Или пък да се запитаме какви биха били последиците, ако немци и французи налагат на всички от Европа своя модел на социална държава, който очевидно (за всеки страничен наблюдател) е изчерпан? В крайна сметка, идеята за Европейска държава работи срещу демокрацията и е сериозна предпоставка за огромни по-своите мащаби грешки, които могат да навредят не само на европейците, но и на света като цяло.

Стигаме до небезизвестния въпрос “Какво да се прави?”

Най-лесното и най-вероятното е нещата да се пуснат по течението и да се надяваме, че ще се наместят от само себе си. Все пак обаче е добре да си вземем поуки от това, което се случи дотук и ако можем да преодолеем противоречията в европейската интеграция, в тази си форма, която исторически познаваме. Самата интеграция е необходимост и тя вече не е просто самоинициатива на отделните национални политически елити. Европейските икономики имат интерес от обединяването си и формирането на прости и ефективни правила за правене на бизнес, който в крайна сметка е в основата на всяко общество. От друга страна, унифицирането на правилата за бизнес трябва да се съпровожда с увеличаване разнообразието на формите на икономическите субекти и създаването на конкурентна среда за реализацията на различни идеи и технологии за развитие в рамките на едно общо пространство. Общото пространство дава по-големия потенциал за развитието на всеки икономически субект, а различието между субектите дава по-големия потенциал от конкретни ефективни решения.

Балканизацията на Европа като положителен процес

Как може да се реализира в Европа този баланс между универсално и различно? Ако се обърне посоката европейската интеграция. Не да се върви към създаване на обща европейска свръхдържава, а към контролирана дезинтеграция на съществуващите национални държави на все по-малки и по-демократично управляеми административни единици с общо търговско законодателство. В крайна сметка общото икономическо пространство е единственото, което издържа на проверката на времето в Европа и срещу което няма сериозни възражения. Всяка една общност разбира относително лесно своя интерес да има достъпа до ресурсите на другите и смисъла да не пречи на движението на стоки и капитали. Нещо повече, колкото е по-малка общността, толкова това по-бързо и ясно се разбира. Съвсем не случайно малките държави напират да влизат в ЕС, а големите се чудят как да ограничават достъпа на нови членки. Едните виждат непосредствените ползи от икономическата интеграция, другите са склонни да живеят с илюзиите на националната самодостатъчност, която им дава по-големия мащаб на техните икономиките.

Една такава своеобразна балканизация на Европа може да даде положителни решения на много от проблемите, които имат почти всички европейски народи. Например, това би премахнало до голяма степен вътрешни конфликти, които съществуват от десетилетия и векове в центъра на Западна Европа като северноирландския, баския, корсиканския или фламандския. Нека да се даде правото на тези общности да се развиват сами и сами да си търсят своето място в Обединена Европа. Или пък икономическите проблеми на Германия, породени от социалния модел държава, могат да бъдат разрешени далеч по безболезнено и плавно, ако се засили самостоятелността на германските провинции и се даде възможност всяка от тях сама да избира своя икономически модел – било то по-социален или по-либерален. Така много повече германците ще могат да видят непосредствено предимствата и недостатъците им и съответно много повече германци ще имат реален избор пред себе си. Същото може да се каже и за неравномерно развиващите се северна и южна Италия и за всички други региони Европа, които поради някакви причини се различават съществено един от други, но са обединени под шапката на една национална държава. Изваждането на тези различия в открита форма би имало положителни последствия, както за премахването на излишни конфликти, породени от насилственото им туширане чрез инструментите на националните бюрокрации, така и за създаването на по-голямо разнообразие в европейската икономика. Пример за това могат да бъдат Чехия и Словакия, които само спечелиха от своя държавен развод, без това да засегне особено много общите връзки между двете нации. Един такъв подход би бил добър и за преодоляване на особено големия проблем за движението на работната сила в рамките на обединена Европа. Знае се, че повечето граждани от Западна Европа изпитват сериозни опасения от наплива на евтина работна ръка от Източна Европа, но реалното положение е, че някои региони изпитват недостиг на нископлатени работници, докато пък други изпитват недостиг на високо квалифициран и платен персонал. Това противоречие по принцип не може да се реши в рамките националните държави, тъй като те представляват остатък от минали икономически времена със съвсем други изисквания към възпроизводството на работната сила. По-малките обществени единици биха помогнали този проблем да намери своите адекватни решения за всяка конкретна ситуация, а не да се налагат силови рецепти на национално ниво, които за нещо помагат, а за друго пречат.

Утопия ли е една такава европейска интеграция чрез дезинтеграция на държавите? Да, определено това не се вписва в представите нито на политиците, нито на обикновените европейци. Но след краха на идеята за Европейска държава всички ще бъдем изправени пред въпроса какво да се прави оттук нататък. Както вече се спомена, нищо да не се прави е най-лесно и може би най-вероятно точно това ще стане. ЕС ще продължава да съществува в сегашния си вид като мрежа от споразумения и договори. Това обаче не може да продължава вечно, тъй като сложността и объркаността на тази система я правят неефективна за бизнеса на всички нива. Това означава и постепенна, но неизбежна загуба на конкурентоспособност, а оттам и снижаване на жизнения стандарт и за богатите и за бедните европейци. Рано или късно европейците ще осъзнаят къде по-леко, къде по-болезнено, че трябва да се откажат от националните си държави, защото те им пречат да живеят по-свободно, по-демократично и по-богато. А след краха на европейската свръх държава посоката на интеграцията може да бъде само една – към по-малки, с по-голямо културно разнообразие общности обединени от общ пазар.

Read More

Информационната война

Posted by on 18 март, 2005 in Социални технологии

Днес относно информационната война (ИВ) са натрупани огромен брой статии и материали, но като, че ли всички имат един основен недостатък — липсата на цялостен поглед върху аспектите на проблема ИВ. Различни автори разглеждат различните области на ИВ като цялостен и завършен дял, но последните години доказаха, че стереотипите от Студената война все още владеят умовете на военно-теоретичната мисъл, които не отчитат бързите промени настъпващи в заобикалящият ни свят. Подобно недоглеждане на проблематиката доведе и до ред трагични инциденти, които в храйна сметка допринесоха за сериозните изменения настъпили в политиката от началото на 21-ви век.

В старата съветска литература информационната война се разглежда единствено в аспекта на радиоелектронната борба, свързвана с разузнаването и изучаването на средствата за пренос на информация, начините за подавянето и/или заблуждаването им. Подобно разглеждане, имащо отношение единствено към предполагаемия конфликт на тогавашните свръхсили се оказа недостатъчно при конфликти с ниска интензивност в които и двете свръхсили бяха въвлечени.

Зад океана, въпреки по широкия поглед върху проблема, включващ и средства за наблюдения, оповестяване и изграждането на разузнавателно-ударни комплекси, оценяваха вероятните противници като локални такива, заемащи определени пространствено-времеви координати и ясно различими от невоенните обекти.

В крайна сметка и двете концепции доведоха до крах и се оказаха неприложими в постоянно изменящата се среда, провокирана от настъпващите промени. Все пак, тук ще се опитаме да обобщим какво е ИВ, кое от нея придава нов аспект на бъдещите войни и кои би имал предимства в бъдеще.

Информационната война не изключва традиционните военни действия, напротив тя е комплекс от мероприятия за повишаване ефективността на последните, за запазването на собствените сили и постигане на определени цели без употребата на класически военни операции. Информационната война е насочена срещу два от компонентите на всяка система, от една страна срещу изграждащите системата елементи и от друга срещу информационните канали на системата. Първия род операции е прието да се нарича психологическа война, а втория кибернетична война.

Самата психологическа война има два спекта, единият това е мотивирането на собствените бойци за водене на война срещу определен противник, а втория е демотивирането на противниковите бойци за водене на такива действия. Особеностите на днешните западни общества ги правят слаби в този аспект, защото центъра за вземане на решения е зависим от мотивацията на по ниските нива в системата. Испания е показателен пример в това отношение, демотивирането на населението доведе и в промяна на взетите решения, от там и до постигане на целите на операцията. От друга страна имаше добре мотивиран противник готов на всичко за да постигне целите си.

На кибернетичната война обикновенно се отделя по голямо внимание, но тя не трябва да се разделя от контекста на психологическите операции, защото всде още основно звено в кибернетичната система остават хората. Психологически фактори все още пречат на появата на автоматични системи за управление, в които фактора човек не присъства, а днешните автоматизирани системи за управление са най уязвими именно в човешкия фактор, но за това по нататък, тук ще се върнем на кибернетичната война, и по специално на нейните особености, отличаващи я от водените до сега войни. Докато в досегашните войни една от основните цели на противниците е разрушаването на определена инфраструктура и по специално комуникационните канали на противника, то в кибернетичната война целта по често е контролирането на информационната среда, което при определени случаи включва и стремеж за запазване на комуникационните му канали.Показателен пример е проведен експеримент с оперативен работник на ЦРУ, през 2002 г. Репортерката от “Вашингтон Поуст” Марго Уйламс, съставяща материали, за вестника, сглобени от електронните архиви на ведомствата, използва легални канали за да събере данни за оперативна дейност на служител в ЦРУ, чиито имаена открива в публичен каталог на служителите в агенцията, по данните за това като какъв служител е бил командирован в чужбина, чрез кръстосано търсене разкрива хората с които вероятно се е срещал, а от там и вероятните вербувани чужди агенти. Чрез подобно кръстосано търсене, репортерката успява да създаде обобщен профил на служителите в ЦРУ, а от там да състави списък с вероятните настоящи дйстващи агенти. Този опит доказва, колко лесно е, чрез използване на открита информация на едно ведомство да се открият данни за провеждани в момента операции, да се разкрият прикрития и т.н. Т.е. подобни информационни канали, биха били полезни също толкова и на вероятно заинтересувани агенции на други страни, в случая, дори не е необходимо вероятният противник да контролира информационните канали на ЦРУ, достатъчно е просто да ги използва. Примерът доказва и друг аспект на уязвимост на развитите общества — универсалността на технологията за комуникация, както гражданските, така и военните системи са разработени на базата на универсална и съвместима технология, от там, чрез относително евтини компютри може да се проникне и ако не да се контролират то поне да се ползват комуникациите им. Реално, една кибернетична операция се подготвя с години, събират се информация, нужния софтуер, вербоват се хора в критичните възли на системата. Критичен възел в информационна система е понятие въведено в разгара на студената война и означава най слабият компонент на една информационна система, чрез въздействие върху него може да бъде нарушена цялостната работа на система или тя да се контролира. Днес това са комуникационните сателити, като е констатирано, че всяка година има нелегитинмо източване на операционните им системи от лаборатории в които тези системи се разработват.

Парадоксът на асиметрията

В повечето случаи кибернетичната война се възприема като война на високите технологии, хакери, които “пробиват” компютърни мрежи, манипулират информацията в тях и т.н., така до скоро я възприемаха и военните теоретици, но всъщност информационни канали и мрежи могат да бъдат изграждани и без участието на съвременни технологии, подценяваше се значението на старите технологии, особено на тяхното развитие. Оказва се, че комуникационни канали изградени на по прости принципи са по усойчиви от сложните съвременни, защитени от симетрия информационни мрежи на развитите страни. През 1993 г. в Могадишу американският корпус, осигуряващ хуманитарна мисия на ООН търпи провал в следствие на който, всички военни сили на щатите се изтеглят от района, целта на генерал Мохамед Айдид е постигната. По късните анализи на събитията водят до изненадващо заключение, сомалийските сили са постигнали превъзходство в информационната сфера, без възможност това информационно превъзходство да бъде неутрализирано от по високотехнологичната армия на САЩ. Интуитивно Айдид успешно провежда класическа операция от информационната война. Първо поставя ясна цел, свалянето на американски хеликоптер, Айдид знае, че ако свали такъв, американците ще проведат спасителна опеарция, при което силите им могат да бъдат блокирани, като по този начин би нанесъл максимални загуби сред противника, които от своя страна биха въздействали политически върху ръководството на американските сили. Първо чрез серия радиопредавания насочени срещу американските сили в района, мобилизира разпокъсаните кланове срещу противника си, в Могадишу всеки мъж, жена и дете разполага с лично оръжие, градът е превърнат в един голям капан, след това следва “случайно” изтичане на информация относно местоположението на двама високопоставени лидери на военните групировки в града, при което американското командване предприема акция по залавянето им, планира се хеликоптер да стовари командосите в близост до мястото, след което тези лидери да бъдат заловени. Чрез просто наблюдение, бе зспециални разузнавателни средства, сомалийците локализират посоката на полет на хеликоптера, с радиостанции в открит текст я съобщават, а мястото на десант посочват чрез димни сигнали от запалени автомобилни гуми, скоро хиляди въоръжени сомалийци тичат към това място… Убити са 18 американски рейджъра, а са ранени 158, всички международни телевизии показват труповете на рейнджъри, влачени по улиците на Могадишу. Общественото мнение става крайно негативно относно продължаването на мисията на американските части и те се изтеглят. Операцията е успешна. А както се разбира по късно операцията е провеждана под ръководството на местен “филиал” на Ал Кайда, който отговаря за мотивиране, снабдяване с оръжие и т.н.

Всъщност в този случай за пръв път ясно се наблюдава нов тип военни действия, също част от стратегията на информационната война, а именно Групиране и отделяне на аналитични от изпълнителни групи. Групиране имаме тогава, когато вероятния противник не подозира за наличието на вражески въоръжени сили в даден район, появява се армия ad hoc, след което самата тя изчезва, стратегията и тактиката й са разработени от трета страна, за наличието на която противника не подозира до и по време на същинските военни действия. Нейните бойци не могат да бъдат локализирани, не могат да бъдат отделени от цивилното население, а при евентуални действия срещу тях вероятността за грешка с мирни граждани е висока, от там и вероятността за мобилизиране на още повече антагонистични сили. Същите явления днес се наблюдават в Ирак и Руско-чеченския конфликт. Аналитични центрове рководещи съпротивата се намират в безопасни позиции, а може би дори извън страната, те задават стратегическото поведение и цели на местната съпротива, която от своя страна е свободна на гъвкаво реагиране, съобразно тактическата обстановка, подхожда се с импровизации и по възможност с минимум ресурси (Пример за това са крайпътните взривни устройства или зловещата ефективност на колите бомби, един член на съпротивата се жертва, като при това загубите от страна на неговите противници са между 3-4 до няколко стотин или случая в Беслан, при който шайка престъпници бе вербована и с действията си парализира държавните структури за няколко дни). Друга особеност на структурата, на тези нови военни структури, е наличието на няколко алтернативни информационни мрежи, които често не използват високотехнологични средства за комуникация, но оформят достатъчно съвършенни мрежи, които за сега е невъзможно да се подавят. В слаборазвити обществени системи, подобни информационни канали се оказват по надежни (именно наличността на алтернативни канали, позволява дадена информация да постъпва по оставащи такива, ако някои от тях бъдат подавени), а най вече и по бързи. Представете си град чиито електронни комуникации позволяват скорост на обмен на данни до 56 kbps, тогава пренасянето на 20 МВ информация би отнело около над 6 часа, без да включваме в това евентуалните корекции и доуточнявания и т.н. обработки на самата информация, същата информация може да се пренесе от куриер, за значително по малко време, като при това при съответните познания, той ще може да извърши допълнителната обработка на място. Употребата на куриери е по надежна и във високотехнологичните общества, където има разработени методи за откриване на специфична употреба на информационните мрежи. Пример за групиране е и случая с миноносеца “Коул”. Тогава, в Аден има симпатизанти на Ал Кайда, в годините преди удара срещу миноносеца, те се свързват и изграждат мрежа, заемат възлови точки, като рибарски съдове (служещи за постове за наблюдение), служби на пристанището и др. Подобни. Обсъждат се варианти за нанасяне на удар срещу врага. Когато “Коул” започва да акостира в пристанището мрежата се задейства, към групата, на брега, са подадени сигнали, тя е готова да действа по предварително подготвен план. Същевременно в американското външно министерство са постъпили разузнавателни данни, че се подготвя нападение срещу морски съд, предупредени са всички кораби, но поради административни причини информацията към миноносеца се забавя. Той вече е влязал в мрежата, тя се е задействала и “Коул” е почти потопен, загиват няколко десетки моряци,а международния отзвук е голям.

Интерес преставлява и удара на Ал Кайда срещу американското посолство в Найроби, той е извършен от симпатизант на организацията, без пряка връзка с членовете й или нейно ръководство, като при това, въпреки сигналите за готвен атента,т местните власти не успяват да го предотвратят, защото подготовката за операцията е извършена непосредствено преди изавършването й, експлозивите за атентата са подготвени едва няколко дни преди атентата, автомобила с който е извършен е нает няколко часа преди това.

Косвените военни действия

Това са действия които частично изменят състоянието на дадена система, без да я разрушават, при което въздействащата страна се стреми да извлече определени ползи.

В примера с Могадишу, ясно разбираме, че Айдид, по всяка логика в една традиционна война би постигнал една тактическа победа, водеща до лоши стратегически последици, въпреки това, стратегическата победа е налична, без фонкционално на американския корпус, разположен там, да са нанесени значителни щети. За това има ред причини, негативно настроено обществено мнение в самите САЩ, относно каквито и да било собствени загуби (особено, такива, за които самото обществено мнение не е подготвено предварително със съответните медийни кампании), заедно с това, че на фона на скоро състоялата се победа над един значително по силен противник, една тактическа загуба изглежда изключително унизителна.

Все пак най ясен пример за косвени военни действия е един случай от края на 90-те години на 20-ти век, при който Китай, на военноморски учения, които провежда тогава, “случайно” изстрелва няколко ракети, които падат на около стотина километра от Тайван. Отзвукът от това незначително събитие е такъв, че средният борсов индекс в Тайван пада със 7%. Това е доста нетрадиционна употреба на традиционни оръжия, при която пораженията върху икономиката на страната, срещу която е насочена, са съпоставими с тези, които биха били получени от употребата на същия брой ракети върху инфраструктурата на страната цел.

Най-ясен пример, все пак, е 11.09.2001, удара върху две административни сгради, недействащата в момента част на пентагона и свалянето на един самолет доведе до срив в няколко отрасала от икономиката на съединените щати (от там и на целия останал свят, без, при това, върху самите отрасли да е оказвано някакво пряко въздействие) и преструктуриране на обществото, сравнимо с тези извършени от Втората световна или Студената войни. Най вече, последния случай ни показва колко ефективни са такива коствени действия. Разходите за извършване на една косвена военна операция са с порядъци по ниски от щетите които причинява (за сравнение, преките щети, причинени от употребата на една “интелигентна” ракета Томахоук в повечетъо случаи са значително по ниски от себестойността на самото оръжие), от друга страна рисковете при провеждането й са минимални.

“Стелт” технология за бедни

Основно направление в провеждането на операции в една информационна война е ясната картина върху стратегическата и оперативни обстановки, като при това тази картина остане скрита за вероятния противник. Тогава могат да бъдат постигнати внезапност на нападението, скритост на основните сили и средства, и ниска вероятност за противодействие. Подобен резултат в една класическа война се постига посредством маскировка, фалшификация на разположението на собствените сили и др., като връх на тази концепция в класическите армии се явява технологията “Стелт”, въпреки това в по слабо тразвитите общества, посредством натиска на технологичната недостижимост, в последното десетилетие се разработи и приложи технология, даваща аналогични резултати. Тя се основава на употребата на сили, разположени далеч в тила, на вероятния противник и разсредоточени на огромни пространства, които не разполагат с постоянно налични класически оръжия, не се изграждат и канали за доставка на такива или други подобни материали (поради изключителната уязвимост на каналите и демаскиращата им роля) и употребата на ресурси на самия противник. Например първият атентат срещу СТЦ е извършен с експлозиви и взривни устройства изработени на място, непосредствено преди употребата им, също като при атентата в Найроби или употребата на граждански самолети, като запалителни бомби. Операциите се планират и изглаждат като концепции с употребата на предварително уговорени кодове в открити информационни канали, прикрити като рутинни съобщения между граждански лица (“две пръчки, питка и питка с опашка”, подадения последен сигнал, от Афганистан, към групата за действие в щатите, указващ датата за привеждане в изпълнение 11.09.). Скрити, до последния момент, остават и средствата за извършване на дадена операция, като се прилагат традиционни средства по нетрадиционен начин, при което е малко вероятно дадена страна да предположи, че именно с тях се подготвя нападение, както самолетите от 11.09. или изключително мощният експлозив ацетонов прекис употребяван от атентатори самоубийци в конфликта между Израел и Палестина (самият той в Израел се нарича “Смес на Хамас”, приготвя се от достъпните в търговските мрежи ацетон и перхидрол, непосредствено преди употреба, освен това не може да бъде откриван от настоящите детектори за експлозиви, в комбинация с амониева селитра и дизелово гориво, може да служи за приготвяне на мощни взривни боеприпаси).

Мотивация

В съвременните конфликти все по често се наблюдава демотивиране на изпълнителните звена, от гледна точка на изпълнявани задачи. Най важен фактор за това е разликата или дори противоречието между мотивация на ръководните звена в съвременните армии (или политическите ръководства) и мотивацията на ниските звена в структурите им. Важен компонент в информационната война е мотивирането на собсвените сили за извършването на определена операция или ред от задачи. За мотивиране се отделят повече време и ресурси, отколкото за извършване на някаква операция. Разбира се решението на този проблем може да бъде и обърнато, т.е. ако ни трябват мотивирани хора, за извършването на някаква задача, то освен да ги мотивираме предварително, можем да намерим такива, които са вече мотивирани (или лесно да се поддадат на определен вид мотивация), дори мотивацията за извършване на тактическата задача, да е в противоречие със стратегическите цели на операцията. В повечето случаи дори, познаването на стратегическите цели на операцията, от страна на изпълнителните звена, би донесло повече вреда, отколкото полза. Да кажем, за мотивация може да се използват културологични особености на някой събобщества, които са подвластни на синдрома на “инкриминираната група”, малцинства (както армията на щатите използва кюрдите в Ирак), крайни забранени от закона групи, емигрантски анклави или дори уволнени обидени корпоративни или държавни служители. Разбира се аналитичния център, който планира и ще контролира провеждането на операцията трябва добре да познава особеностите на съответната група, да владее езика, културата им и да познава моментните тенденции в групата, да успее да свърже общите интереси и да прикрии различията или противоречията.

Изводи

Предвид особеностите на информационната война (скритост и неоткриваемост (поне не със сигурност) се разкрива перспективата от постоянно провеждан конфликт без фронт, с противник който не е ясно дефиниран.

Армийте на близкото бъдеще могат да бъдат съставени от аналитичен център, който се намира по възможност на неутрална територия (или поне на безопасна такава), извършва разузнаване дистанционно и най вече, чрез открити канали, познава достатъчно добре особеностите на “отхвърлените” или “затворените” групи, намиращи се на територията на противника и умее, скрито да насочва вниманието на бойците, от изпълнителните звена, към откритата и свободнодостъпна информация, относно израбиотване и употреба на средства за въздействие срещу противника, самите изпълнителни звена се формират като армии за случая, които няма да съществуват до навлизането на противника в зоната навъзможно въздействие, а част от основните операции биха били именно постоянните сондажи и вербуване на членове на територията на самия противник. Като е вероятна появата на армии от един човек. По този начин биха могли да се избират слабозащитени цели, атаката върху които, от своя страна, би довела до максимално ефективни последствия. Обикновенно това са бурно развиващи се сектори на икономиката на определена територия, които са и слабите възли в икономиката на всяка страна (наличност на огромни вложения, без да е започнала възвращаемост)*.

Тенденция в развитието на военните технологии е, че всяка нова технология дава възможност за нарастване на възможността за въздействие от все по малки групи хора върху все по големи системи (както пространствено, така и времево). Така, аналитичния център вземащ определено решение, може да е съставен от няколко души, но при съответната подготовка, определена операция може да има последствия в цял свят. Като при това, този център не се натоварва реурсно с нищо повече от разпространяване и манипулиране на определена информация и знания.

Предвид вида на съвременните развити общества, управлението на които все пак е йерархично централизирано, а взаимовръзките в тях сложни и все по усложняващи се пред тях се разкриват известни предимства, но и съществени недостатъци. От една страна те имат ресурсите да формират изпълнителни звена навсякъде по света, независимо от разходите, предвид специфичните и малко познати култури, от друга страна културната им експанзия ги прави уязвими за въздействие от страна на всеки противник, предвид леснодостъпността на информацията относно на културни особености на вътрешно изолирани групи и анклави на противопоставящи се на тенденциите в тях. Възможни пътища за развитие, като начин на противодействие на новите фактори са силна централизация, с повишаване на възможността за следене, събиране на информация и добиване на по голяма автономност на центъра за вземане на решения от собствената му периферия и огледално децентрализиране на структурите на тези системи с реформиранито им до структурата на противниците им от днешния ден, по малката им взаимозависимост, алтернативност на комуникационни те им канали (вътре в системата) и т.н. За съжаление в момента наблюдаваме наченките на първия вариант, който лично аз смятам за по нежизнеспособен, това е чисто отбранителна стратегия, без възможност за гъвкавост и външна експанзия.

Развитието на структурите за водене на война днес, наподобява еволюцията на биологичните системи. От една страна се развиват сила, бързина и тясна специализация, които притискат разположените в периферията по слаби, бавни но по универсални системи и ги водят до изработване на по гъвкави стратегии за оцеляване и борба за свободно пространство. Обикновенно в биологичната еволюция (както и в социалната, където може би действа същата закономерност), подобен натиск е водил до бърз колапс на господстващите системи и разцвет на подтисканите дотогава такива, ако същевременно не са еволюирали до такава степен, че да отговарят на нововъзникналите изисквания.

[*За България подобен сектор е туризма, послледствията от серия атентати, дори без да има човешки жертви, биха довели до сериозна стагнация на почти цялата, едва закрепваща се икономика.]

Read More