Системен анализ на световната икономика

Posted by on 28 декември, 2004 in Икономически анализи

1. Настояща фаза на развитие

Втората половина на XX век мина под знака на една гигантска икономическа операция, започната в практически всички развити страни след Втората световна война: изграждането на потребителско общество. Ценностна база за това са национал-социалните ценности (не във фашистки, а в широк смисъл – построяване на национална икономика със силно държавно регулиране и планомерно повишаване на доходите). Потребителското общество е построено сравнително бързо – докъм началото на 70-те в САЩ, до края на 70-те в Западна Европа и Япония. Тогава тази икономическа макрооперация влиза в режим на насищане, темповете на икономически растеж рязко падат в развитите страни, а опитите за развитие в предишната посока (растеж на доходите, парична експанзия през бюджета) водят само до инфлация.

Read More

Декрет за отмяна на обществото

Posted by on 20 декември, 2004 in Социални системи

I. Встъпление

0.Говорейки за общество, аз тук ще разбирам не произволна форма на човешко общежитие, а съвременния новоевропейски, западен (буржоазен) тип общество. А под „отмяна на обществото“ ще се подразбира не просто неговото унищожаване, а коренната му трансформация в хода на [катастрофален] процес, наричан в кибернетиката _вторично опростяване_ (ВО). ВО имаме в случаите, когато значителна част от структурата на дадена система се опростява радикално (компактифицира се), но при това функциите на компактифицираната част от структурата продължават да се изпълняват. (Ако не се изпълняват, тогава говорим за първично опростяване.) Можем да търсим аналог с идеалното крайно решение (ИКР) за дадена подсистема в термините на ТРИЗ: ИКР имаме, когато подсистемата не съществува, но нейната функция се изпълнява.

Read More

Девалвация на богатството

Posted by on 16 декември, 2004 in Обща икономическа теория

1. Същност на богатството

Според традиционните определения на богатството, битуващи в естествения език, това е притежаването на изобилие от вещи или материални стойности. За разбирането на смисъла на богатството може да ни помогне сравнението му с неговата противоположност – бедността. Пак според естествения език, бедността е липсата или по-скоро недоимька на вещи или материални стойности. На пръв поглед и двете определения, и на богатството и на бедността, както и тяхното сравнение ни казват банални и очевдини неща. Но така е с всички думи в естествения език – те трябва да са банални и очевидни за да бъдат разбираеми за всички хора. Какво обаче хората разбират от баналните думи? В случая с антиномичната двойка богатство-бедност се описва функционалното състояние на субекта – способността му той да въздейства върху своята среда или напротив, да бъде играчка във вихъра на процеси, протичащи в неговата среда, които той не може да управлява. Всъщност, тъкмо материалните предмети са лостовете, които опосредстват волята на субекта в отношенията му с другите хора. Аз мога да искам много неща, но дали те ще станат реалност или не, зависи доколко аз мога да влияя на процесите в околната среда, а тази моя потенциална способност зависи от притежаването на материални обекти, които да са част от тази околна среда.

Read More

Информационната икономика

Posted by on 14 декември, 2004 in Обща икономическа теория

В сегашната световна икономическа система за _информационна икономика_ – ИИ (и оттук, за _информационно общество_) може да се говори като за набор от различни практики, но не и като за нов обществено-икономически строй, качествено различен от индустриалния капитализъм. ИИ образува своеобразна надстройка над индустриалната база, но засега не е придобила независим от нея вектор на развитие. Нещо повече: в текущото си развитие информационната надстройка подрива индустриалната база, тъй като отнема от нея добавена стойност и инвестиции, конкурира се с нея. Освен това ценностите на информационната икономика противоречат на индустриалните. Подобна ситуация е имало през късното средновековие, когато появилият се финансов сектор подрива средновековната икономика, общество и ценности. В бъдеще информационното общество може и да се превърне в нова цивилизационна фаза, но за това ще трябва да се мине през цивилизационна криза, която катастрофално да трансформира сегашната икономическа система. (Забележка: По отношение на бъдещата информационна фаза на цивилизация аз се придържам към дефиницията на Переслегин: това е фаза, в която доминира машинното производство на знания/информация. Засега най-важният локус на тази фаза – а именно, изкуственият интелект – все още не е създаден.)

Read More