(по една за всеки ТИМ в социона)

Мирогледът на човек зависи съществено от неговия информационен метаболизъм – с това ще се съгласи всеки, който поне донякъде владее социониката. Част от мирогледа е и представата за бъдещето. Разбира се, тя може да бъде взета от различни източници с различен характер, но: 1) всеки е склонен да избира източници, съвместими с неговия ТИМ; 2) ако случайно се е спрял на не чак толкова „свой“ възглед за бъдещето, най-вероятно ще го преизтълкува съгласно ТИМните си предпочитания; 3) ако пък сам разсъждава за бъдещето, разсъжденията почти гарантирано ще отразяват неговите типни черти.

От друга страна, погледът към бъдещето и миналото – това, съгласно социониката, е информационният аспект бяла (интровертна) интуиция. В различните ТИМове той стои на различни места в модела „А“ и затова отношението към промените, носени от (или носещи) бъдещето, е ТИМозависимо.

Накрая, всяка информация, създадена от или предназначена за хора, може да се разложи по информационни аспекти и по типове „миследействия“ (които съвпадат с 16-те ТИМа). Футурологията – това е информация от и за хора; следователно за нея важи същото. Иначе казано, нейните „продукти“ могат да се класифицират по ТИМове, и тази класификация може да бъде извънредно полезна. Много хубаво е да се каже например „Книгата по футурология на X.Y. е от тип ИЛЕ“ и тези три букви да носят достатъчно ясна представа за много от свойствата на книгата. Много е хубаво също, ако двама футуролози спорят, някой трети да вземе думата и да каже: „Ти спориш от позиция на ИЛЕ, а ти – от позиция на ЕСИ, и затова няма никога да се разберете. А сега аз ще ви кажа нещо от позиция на ИЛИ…“ – и т.н.

(Забележка. Захванах се с тази класификация заради подобна мисъл: да подредя някак представите за бъдещето на различни хора от софийския клуб по фантастика и да разбера защо за всеки спорещ съществуват идеи, от които той няма никога да се откаже, и други такива, които пък никога няма да поиска да възприеме…)

Футурологията не е разпределена равномерно по шестнайсетте типа от социона; не са разпределени равномерно и моите знания, затова някои типове ще бъдат описани доста по-кратко от други. Но класификацията винаги може да се допълни, включително от други хора.алвфа бета гама делта

ИЛЕ ЕИЕ ЛИЕ ИЕЕ
ЛИИ ИЕИ ИЛИ ЕИИ
ЕСЕ СЛЕ СЕЕ ЛСЕ
СЕИ ЛСИ ЕСИ СЛИ

Схема на социона, групиран по квадри. Повече сведения за социониката могат да се намерят на адрес http://www.bukvite.com/k-e-f/socion/ или на сайта www.socioniko.net, където са събрани материали и линкове на различни езици.

Първа квадра (алфа)

ИЛЕ (интуитивно-логически екстраверт)

Според ИЛЕ бъдещето се създава с изобретения, с овладяване на нови и нови възможности, както за отделния човек, така и за обществото (черна интуиция в 1-ва функция на модела „А“; неслучайно псевдонимът на този ТИМ е „Изобретател“). Развитието според ИЛЕ – това е повишаване на възможностите. На това пречат закостенелите обществени отношения (бяла етика в „болевата“ 3 функция) и остарели неправилни програми за поведение, най-вече религията; затова те трябва да бъдат разрушени или променени, реконструирани логически (бяла логика в „творческата“ 2 функция). В така създадения нов свят трябва да цари щастие и комфорт (с което да се задоволят черната етика и бялата сензорика в блока SuperId).

Характерен пример за ИЛЕ-отношение към бъдещето е марксизмът: според социониците Маркс е бил типичен ИЛЕ. Други знаменитости от същия ТИМ: А. Айнщайн; Генрих Алтшулер (създателят на ТРИЗ – теория за решаване на изобретателски задачи, и на концепцията за „безприроден технически свят“ – БТС); Аушра Аугустиневичюте (създателка на социониката). Типът ИЛЕ е широко застъпен във фантастиката и научно-популярната литература. Много характерен е шотландският фантаст Чарлз Строс с романа си „Accelerando“ (има го на сайта на автора www.antipope.org). От популяризаторите на науката ще дам за пример руския автор А. Никонов („Ъпгрейд на маймуната“).

ЛИИ (логико-интуитивен интроверт)

Представите на ЛИИ за развитието са горе-долу като в класическата немска философия (напр. при Хегел). Тогава под „развитие“ са имали предвид процес, подобен на развитието на зародиш или разлистването на дърво, т.е. _протичащ по предварително зададена програма към зададено отнапред крайно състояние_. Иначе казано, развитието е детерминиран процес, макар и сложен, и се движи (напр. по свиваща се спирала) към крайна цел, определена от природата на развиващата се система. Ако говорим за обществено развитие, то процесът върви към някакво крайно оптимално състояние (можем да го наречем и утопия, и „край на историята“; неслучайно футурологът Фукуяма е извел своя либерален „край на историята“ от класика-идеалист Хегел!).

Това може да се покаже и върху информационния метаболизъм на ЛИИ. В базовата функция стои бяла логика, затова и най-важни се оказват белологични същности – програмата за развитие и крайното състояние. Основна спънка в развитието на обществото се оказва човешката агресивност, която трябва да се потиска (защото черната сензорика е в 3 функция за ЛИИ). На края на историята имаме свят без силови стълкновения, комфортен и щастлив (също като при ИЛЕ, черната етика и бялата сензорика са в SuperId).

ЕСЕ (етико-сензорен екстраверт)

Базова функция за ЕСЕ е черната етика; затова за двигател на развитието той смята човешките желания и стремежи. Човек променя света съгласно желанията си – например прави го по-красив и здравословен (от бялата сензорика във 2 функция). ЕСЕ отделя огромно внимание на новите идеи и изобретения; макар че черната интуиция да му е в слаба функция, тя се намира в -3 позиция в модела, т.е. признава се нейната важност и се изисква помощ от обществото. В края на краищата, за да се реализират желанията, трябват идеи и изобретения. А най-голяма спънка пред реализиране на желанията е скептицизмът, неверието в собствените сили, прекалената предпазливост: в 3 функция на ЕСЕ стои бялата интуиция, отговорна за предсказване на следствия от конкретни действия.

Като пример за ЕСЕ-отношение към бъдещето бих дал Робърт Антон Уилсън („Психология на еволюцията“, „Въстаналият Прометей“ и др.). Уилсън е активен участник в „психоделичната революция“ от 60-те г. на XX в. Причислявам го към ЕСЕ, тъй като разглежда движението към бъдещето почти само от позиция на двете си силни функции от блок Ego – черната етика (емоции, щастие) и бялата сензорика (приятни физически усещания). Пак от тази точка – а не например от позиция на черната логика (конкретни действия, конкурентност) – Уилсън разглежда и действието на ЛСД и др. подобни вещества.

ЕСЕ-възгледите са типични и за т.нар. geeks (за тази дума още няма добър български превод) – ентусиазирани привърженици на новия, по-щастлив живот, който носят новите по-добри технологии, макар самите geeks да не са много наясно с технологиите.

СЕИ (сензорно-етически интроверт)

За СЕИ базова функция е бялата сензорика, затова и развитието трябва да върви в посока към здравословна и приятна жизнена среда. Главен враг на това бъдеще – претоварването на човека в днешни условия, прекалената динамика на живота (болева функция за СЕИ е черната логика). Това донякъде прилича на „Назад към природата“ или по-скоро към вилните зони. СЕИ би бил много радостен, ако светът се превърне в една голяма вилна зона, производството се удребни и т.н. Това впрочем е широко разпространен възглед сред урбанизираната интелигенция; вероятно е изразен и във футурологията, но аз не си спомням достатъчно характерен пример.

* * *

Общо за четирите ТИМа от първа квадра е положителното отношение към аспекти черна интуиция (възможности, изобретения), черна етика (емоции, щастие), бяла логика (закони – природни и социални), бяла сензорика (здравословна и приятна среда). Съответно общ се получава и светът, в който биха искали да живеят и който има доста утопични черти.

Втора квадра (бета)

ЕИЕ (етико-интуитивен екстраверт)

Базова функция – черна етика, т.е. ЕИЕ също като ЕСЕ вижда двигателя на развитието в човешките желания и страсти. Но болева функция за ЕИЕ е бялата сензорика, затова в белосензорните „изкушения“ той вижда заплаха, капан пред бъдещето. Самото бъдеще се представя доста смътно, като абстрактна (интуитивна) схема, за разлика от борбата между бъдещето и настоящето, която се осъзнава съвсем конкретно. Характерен е възгледът, че бъдещето ще спечели борбата поради по-високата си „нравственост“ (каквото и да се разбира под това, напр.: „Съветският слон е най-съзнателният слон в света!“). Впрочем този възглед не е чужд и на ЕСЕ, и на другите етици, но в по-малка степен.
ЕИЕ-бъдещето намира място не толкова във футурологията (която поради претенциите си за научност оперира главно по аспект логика), а повече в религиозни, окултни и други подобни възгледи за „настъпване на нова епоха“.

ИЕИ (интуитивно-етически интроверт)

Базова функция за ИЕИ е бялата (времева) интуиция; в съчетание със слабата логика това дава не „пресмятане“, а много силно предчувстване на промените и събитията. За този ТИМ, както и за всички с бяла интуиция в 1 или 2 функция, е характерно постоянно очакване на съдбоносни промени.

По мои „изчисления“ пример за ИЕИ във фантастиката е Уилям Гибсън. Бидейки много слаб в компютърните науки и въобще в техниката (черна логика – в болева функция 3!), той създава своя модел на киберпънка и хакерите, тръгвайки от естетски разкази-описания на живота на отчаяни лумпенизирани „творци“ („Academy Leader“, „Зимният пазар“, „Парчета от холограмна роза“ и др.). Изкуственият интелект в негово „етично“ описание придобива почти мистични черти… Според мен първият преводач на Гибсън в България – Григор Гачев – също е ИЕИ.
Както всички етици, ИЕИ вижда морала и етиката като противодействащи на техническата/делова експанзия и правещи въобще възможен живота в бъдещето. Не прави изключение и Гибсън, особено в късния си период.

СЛЕ (сензорно-логически екстраверт)

Базова функция – черна (волева) сензорика: животът се вижда като борба за надмощие, низ от победи/поражения и завоевания/поробвания. Победата изисква организация (бяла логика – 2 функция) и изключва разцепление, предателство (бяла етика – в 3 функция). Но улисан в силовата схватка, СЛЕ лошо усеща скритите, назряващите промени. Понякога може лесно да бъде манипулиран само с лъжливи съобщения за настъпващи „радикални“ изменения (бяла интуиция в -4 функция). Като цяло СЛЕ е прекалено въвлечен в действието, за да губи време с отвлечени разсъждения за бъдещето, затова може би не съм срещал СЛЕ-футурология. Ако имаше такава, тя би трябвало да прилича повече на сводка за съотношението на силите по различните участъци на фронта.

ЛСИ (логико-сензорен интроверт)

Базовата функция на този ТИМ е бяла логика, затова той (също като ЛИИ) мисли, че промените и развитието се подчиняват на универсални закони и могат да бъдат изчислени. Но какво да се прави, ако реалността тече противно на законите? Ясно какво – или поне ясно за него, ЛСИ, с черна сензорика във 2 функция: трябва реалността да се приведе в съответствие със законите! По тази причина ЛСИ нерядко започва война срещу реално настъпващото бъдеще в името на предписаното такова: явление, характерно за повечето бюрократични системи, а също армия, училище и пр. Кошмарът за ЛСИ са „недокументираните възможности“ (черна интуиция – в болевата 3 функция), които разрушават цялата логическа строгост на системата.
Тъкмо за този ТИМ е характерно виждането, описано от А. и Б. Стругацки в „Грозните лебеди“: бъдещето е пуснало пипала в сърцето на настоящето, а настоящето се мъчи с всичка сила да ги отсече час по-скоро. Футурологията на ЛСИ – това би трябвало да е ръководство по стратегическа отбрана на настоящето и на неговите планове.

* * *

В отношението си към бъдещето ТИМовете от втората квадра се делят рязко на „провидци“ (ЕИЕ, ИЕИ) и „дисциплинари“ (СЛЕ, ЛСИ), но между тях няма антагонизъм: едните допълват другите, „дисциплинарите“ вземат на въоръжение образите на бъдещето, давани им от „пров