По признанието на политици и икономисти Европа се намира в най-критичната точка на своето развитие за целия следвоенен период. Загубили общата посока правителствени ръководители и институции се лутат без ясна идея за крайната цел и с все по-очевидни намерения да превключат на различни скорости в досегашната общност. Едно сполучливо сравнение на Лукас Цукалис – лидер на влиятелния гръцки интелектуален тръст ЕЛИАМЕП и доскорошен съветник на председателя на Европейската Комисия ясно характеризира сегашната ситуация: „Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище – французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия – картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (по възможност немски). Също и от работещ GPS, ясна посока, определен ред в колата и съгласие за подялба на сметката.“ [1] По този маршрут дълговата епопея, започнала като локален проблем на Гърция, прерасна в екзистенциална криза на целия Европейски съюз.

Създаването на обща теория на цивилизациите изисква определянето на най-съществените им свойства, разглеждани в тяхната взаимовръзка и системност като цялостен социален организъм. През последните години много известни изследователи като В. Троицки, Е. Маркарян и др. доказват необходимостта от развитието на нова научна област „екзокултурология”, обединяваща идеи от социологията, кибернетиката и общата теория на системите. Естествен етап в закономерната космизация на културата е приемането на функционален модел, изразяващ характерните особености на възможните цивилизации, възникнали на базата на сходни биологически характеристики.