По признанието на политици и икономисти Европа се намира в най-критичната точка на своето развитие за целия следвоенен период. Загубили общата посока правителствени ръководители и институции се лутат без ясна идея за крайната цел и с все по-очевидни намерения да превключат на различни скорости в досегашната общност. Едно сполучливо сравнение на Лукас Цукалис – лидер на влиятелния гръцки интелектуален тръст ЕЛИАМЕП и доскорошен съветник на председателя на Европейската Комисия ясно характеризира сегашната ситуация: „Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище – французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия – картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (по възможност немски). Също и от работещ GPS, ясна посока, определен ред в колата и съгласие за подялба на сметката.“ [1] По този маршрут дълговата епопея, започнала като локален проблем на Гърция, прерасна в екзистенциална криза на целия Европейски съюз.

Изминаха почти три години от разразяването на световната финансова криза. Ситуацията изглежда не толкова трагична, а най-вече странна. Сринаха се няколко големи банки, няколко страни от Европа са в състояние на фактически фалит, безработицата и в Америка и в Европа се увеличи и сякаш няма намерение да намалява, но … в същото време ръстът в икономиките макар и колебливо се завръща, борсовите индекси пак си растат сякаш нищо не е станало. Централните банки се надпреварват да печатат пари, а инфлацията е умерена със скрита заплаха от дефлация, въпреки че … златото и среброто гонят рекорди, следвани от храни, метали и горива.

В „Няма попътен вятър” изложих хипотезата, че сегашната световна икономическа криза е причинена от рязкото повишаване на производителността на труда в развитите икономики след средата на 90-те години на миналия век. Но с какво тази криза е все пак по-особена от другите?

Оживлението на пазарите от месец март насам бавно гасне. Инвеститорите от вси страни започнаха да осъзнават, че няма много поводи за оптимизъм в световен мащаб, и че кризата няма да си отиде току-така. G8 заявиха тази седмица, че е още рано да се оттегля държавната намеса на финансовите пазари, пък и то си е така: без нея всичко ще колабира отново. От друга страна обаче няма и признаци за това, че тази намеса въобще дава резултати. Кредитния пазар е замръзнал въпреки конските дози инжекции на ликвидност от страна на централните банки. Остава въпросът обаче, дали въобще тази държавна намеса за спасяване на капитализма беше необходима и какви ще бъдат по-дългосрочните последствия от нея. А зад тези въпроси стои още по-големият въпрос за причините на разразилата се криза.

Продължавам с търсенето на корените на сегашната световна криза. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изказах хипотезата, че причина за сегашната световна криза е рязкото повишаване на производителността на труда от средата на 90-те години насам. Там обаче оставих въпроса за причините за това повишаване отворен. Тук ще се занимая с тях.

Концепция с повишена степен на мракобесие

I. Отправна точка.

Понятието „market state“ (пазарна държава) е въведено от аналитици на RAND Corp: според тях този нов тип държава ще смени в близко бъдеще старите национални държави (nation states). Аз лично не съм много сигурен какво имат предвид в RAND под това понятие. Но мога да си представя една съвсем практическа конструкция, която в голяма степен се помества в него. Може да се представи и целият преход от nation към market state.

Идеята е следната – в сегашната политическа система се променя смисълът и форматът на правото на глас, като: 1) на гласа на всеки отделен гражданин се приписва СИЛА, и 2) силата на гласа зависи от ПЛАТЕНИТЕ ОТ ГРАЖДАНИНА ДАНЪЦИ.