В далечната вече 1970 г американският футуролог Алвин Тофлър публикува своята първа книга – „Шокът от бъдещето“. Задно с други автори от края на 60-те години той лансира идеята за настъпващата постиндустриална цивилизация, която ще измести индустриалната като основа на човешките общества. Разбира се, индустрията ще продължи да съществува под някаква форма, но тя ще бъде подчинена на производството на информация, така както през последните две столетия селското стопанство от основен икономически отрасъл в продължение на векове се превърна в придатък на индустрията. Алвин Тофлър твърдеше, че тази смяна на производството на стоки с производство на информация ще разтърси целия свят и ще причини шокови кризи във всички сфери на обществото. Днес, с кризата в Европейския съюз, с така и неотминалата финансова депресия, с острите конфликти в Близкия изток, с бунтът на средната класа срещу елитите, със стъписващия избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ, ние преживяваме в реално време този шок. Шокът от бъдещето ни застигна.

Но как започна всичко?

Едно от изискванията пред социалните науки е да допускат вертикална интеграция с по-„ниските“ етажи от науките за човека: психология, оттам – биология (особено неврофизиология) и етология (наука за поведението, в която човекът се разглежда като един от животинските видове). Икономиката също е социална наука. Вертикалната интеграция при нея съществува в лицето на т.нар. икономическа психология, която в частност показва, че реалното икономическо поведение на човека въобще не може да се обясни само с мотивите на полезността и печалбата. Като опит за интеграция с етологията трябва да се тълкуват експериментите за въвеждане на парични отношения при шимпанзета. Опитът показва, че маймуните доста бързо се учат да използват паричен еквивалент (жетони, които се „плащат“ при задвижване на една тежка ръчка и после могат да се пускат в автомати за храна, сок или играчки). При това маймуните демонстрират същите шаблони на поведение, характерни за хората, вкл. същите пороци – някои стават работохолици, някои си трупат жетоните, а други бързат да ги изхарчат веднага; появяват се бандити,просяци, „най-древната професия“ и т.н. Всичко това е много любопитно, но сериозната икономика казва, че това са изкуствени експерименти, маймуните в естествени условия не работят, икономическото поведение е рационален,“висш“ феномен и затова отпратките към етологията нямат смисъл.

1. Същност на богатството

Според традиционните определения на богатството, битуващи в естествения език, това е притежаването на изобилие от вещи или материални стойности. За разбирането на смисъла на богатството може да ни помогне сравнението му с неговата противоположност – бедността. Пак според естествения език, бедността е липсата или по-скоро недоимька на вещи или материални стойности. На пръв поглед и двете определения, и на богатството и на бедността, както и тяхното сравнение ни казват банални и очевдини неща. Но така е с всички думи в естествения език – те трябва да са банални и очевидни за да бъдат разбираеми за всички хора. Какво обаче хората разбират от баналните думи? В случая с антиномичната двойка богатство-бедност се описва функционалното състояние на субекта – способността му той да въздейства върху своята среда или напротив, да бъде играчка във вихъра на процеси, протичащи в неговата среда, които той не може да управлява. Всъщност, тъкмо материалните предмети са лостовете, които опосредстват волята на субекта в отношенията му с другите хора. Аз мога да искам много неща, но дали те ще станат реалност или не, зависи доколко аз мога да влияя на процесите в околната среда, а тази моя потенциална способност зависи от притежаването на материални обекти, които да са част от тази околна среда.

В сегашната световна икономическа система за _информационна икономика_ – ИИ (и оттук, за _информационно общество_) може да се говори като за набор от различни практики, но не и като за нов обществено-икономически строй, качествено различен от индустриалния капитализъм. ИИ образува своеобразна надстройка над индустриалната база, но засега не е придобила независим от нея вектор на развитие. Нещо повече: в текущото си развитие информационната надстройка подрива индустриалната база, тъй като отнема от нея добавена стойност и инвестиции, конкурира се с нея. Освен това ценностите на информационната икономика противоречат на индустриалните. Подобна ситуация е имало през късното средновековие, когато появилият се финансов сектор подрива средновековната икономика, общество и ценности. В бъдеще информационното общество може и да се превърне в нова цивилизационна фаза, но за това ще трябва да се мине през цивилизационна криза, която катастрофално да трансформира сегашната икономическа система. (Забележка: По отношение на бъдещата информационна фаза на цивилизация аз се придържам към дефиницията на Переслегин: това е фаза, в която доминира машинното производство на знания/информация. Засега най-важният локус на тази фаза – а именно, изкуственият интелект – все още не е създаден.)