В далечната вече 1970 г американският футуролог Алвин Тофлър публикува своята първа книга – „Шокът от бъдещето“. Задно с други автори от края на 60-те години той лансира идеята за настъпващата постиндустриална цивилизация, която ще измести индустриалната като основа на човешките общества. Разбира се, индустрията ще продължи да съществува под някаква форма, но тя ще бъде подчинена на производството на информация, така както през последните две столетия селското стопанство от основен икономически отрасъл в продължение на векове се превърна в придатък на индустрията. Алвин Тофлър твърдеше, че тази смяна на производството на стоки с производство на информация ще разтърси целия свят и ще причини шокови кризи във всички сфери на обществото. Днес, с кризата в Европейския съюз, с така и неотминалата финансова депресия, с острите конфликти в Близкия изток, с бунтът на средната класа срещу елитите, със стъписващия избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ, ние преживяваме в реално време този шок. Шокът от бъдещето ни застигна.

Но как започна всичко?

По признанието на политици и икономисти Европа се намира в най-критичната точка на своето развитие за целия следвоенен период. Загубили общата посока правителствени ръководители и институции се лутат без ясна идея за крайната цел и с все по-очевидни намерения да превключат на различни скорости в досегашната общност. Едно сполучливо сравнение на Лукас Цукалис – лидер на влиятелния гръцки интелектуален тръст ЕЛИАМЕП и доскорошен съветник на председателя на Европейската Комисия ясно характеризира сегашната ситуация: „Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище – французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия – картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (по възможност немски). Също и от работещ GPS, ясна посока, определен ред в колата и съгласие за подялба на сметката.“ [1] По този маршрут дълговата епопея, започнала като локален проблем на Гърция, прерасна в екзистенциална криза на целия Европейски съюз.

Дебатът около бъдещето на ядрената енергетика в България, пропуска или профанизира един изключително важен аспект – бъдещето на ядрената енергетика в световен мащаб. Всъщност това бъдеще се свежда (не само у нас) до елементарното преброяване на това кои страни вече са се отказали от ядрената енергетика и кои са потвърдили своите ядрени програми. Сам по себе си това не е аргумент, защото подминава най-важния аспект – каква е вътрешната логика на развитие на ядрените технологии за граждански цели. Кои са причините довели до стагнацията на този енергиен отрасъл и най-вече как и защо тези причини ще бъдат преодолени?

Предвижданията за развитието на енергийния сектор в средносрочен план (до 2035 г.) показват някои интересни тенденции и закономерности, които могат да бъдат съотнесени към проекциите за световното икономическо развитие по региони и държави. Данните, публикувани в документ на Американската администрация за енергийна информация, показват значителен ръст на енергийните мощности в страните извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и структурни разлики във видовете енергийни източници.

Изминаха почти три години от разразяването на световната финансова криза. Ситуацията изглежда не толкова трагична, а най-вече странна. Сринаха се няколко големи банки, няколко страни от Европа са в състояние на фактически фалит, безработицата и в Америка и в Европа се увеличи и сякаш няма намерение да намалява, но … в същото време ръстът в икономиките макар и колебливо се завръща, борсовите индекси пак си растат сякаш нищо не е станало. Централните банки се надпреварват да печатат пари, а инфлацията е умерена със скрита заплаха от дефлация, въпреки че … златото и среброто гонят рекорди, следвани от храни, метали и горива.

В „Няма попътен вятър” изложих хипотезата, че сегашната световна икономическа криза е причинена от рязкото повишаване на производителността на труда в развитите икономики след средата на 90-те години на миналия век. Но с какво тази криза е все пак по-особена от другите?