Оживлението на пазарите от месец март насам бавно гасне. Инвеститорите от вси страни започнаха да осъзнават, че няма много поводи за оптимизъм в световен мащаб, и че кризата няма да си отиде току-така. G8 заявиха тази седмица, че е още рано да се оттегля държавната намеса на финансовите пазари, пък и то си е така: без нея всичко ще колабира отново. От друга страна обаче няма и признаци за това, че тази намеса въобще дава резултати. Кредитния пазар е замръзнал въпреки конските дози инжекции на ликвидност от страна на централните банки. Остава въпросът обаче, дали въобще тази държавна намеса за спасяване на капитализма беше необходима и какви ще бъдат по-дългосрочните последствия от нея. А зад тези въпроси стои още по-големият въпрос за причините на разразилата се криза.

Продължавам с търсенето на корените на сегашната световна криза. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изказах хипотезата, че причина за сегашната световна криза е рязкото повишаване на производителността на труда от средата на 90-те години насам. Там обаче оставих въпроса за причините за това повишаване отворен. Тук ще се занимая с тях.

Едно от изискванията пред социалните науки е да допускат вертикална интеграция с по-„ниските“ етажи от науките за човека: психология, оттам – биология (особено неврофизиология) и етология (наука за поведението, в която човекът се разглежда като един от животинските видове). Икономиката също е социална наука. Вертикалната интеграция при нея съществува в лицето на т.нар. икономическа психология, която в частност показва, че реалното икономическо поведение на човека въобще не може да се обясни само с мотивите на полезността и печалбата. Като опит за интеграция с етологията трябва да се тълкуват експериментите за въвеждане на парични отношения при шимпанзета. Опитът показва, че маймуните доста бързо се учат да използват паричен еквивалент (жетони, които се „плащат“ при задвижване на една тежка ръчка и после могат да се пускат в автомати за храна, сок или играчки). При това маймуните демонстрират същите шаблони на поведение, характерни за хората, вкл. същите пороци – някои стават работохолици, някои си трупат жетоните, а други бързат да ги изхарчат веднага; появяват се бандити,просяци, „най-древната професия“ и т.н. Всичко това е много любопитно, но сериозната икономика казва, че това са изкуствени експерименти, маймуните в естествени условия не работят, икономическото поведение е рационален,“висш“ феномен и затова отпратките към етологията нямат смисъл.

Концепция с повишена степен на мракобесие

I. Отправна точка.

Понятието „market state“ (пазарна държава) е въведено от аналитици на RAND Corp: според тях този нов тип държава ще смени в близко бъдеще старите национални държави (nation states). Аз лично не съм много сигурен какво имат предвид в RAND под това понятие. Но мога да си представя една съвсем практическа конструкция, която в голяма степен се помества в него. Може да се представи и целият преход от nation към market state.

Идеята е следната – в сегашната политическа система се променя смисълът и форматът на правото на глас, като: 1) на гласа на всеки отделен гражданин се приписва СИЛА, и 2) силата на гласа зависи от ПЛАТЕНИТЕ ОТ ГРАЖДАНИНА ДАНЪЦИ.

1. Настояща фаза на развитие

Втората половина на XX век мина под знака на една гигантска икономическа операция, започната в практически всички развити страни след Втората световна война: изграждането на потребителско общество. Ценностна база за това са национал-социалните ценности (не във фашистки, а в широк смисъл – построяване на национална икономика със силно държавно регулиране и планомерно повишаване на доходите). Потребителското общество е построено сравнително бързо – докъм началото на 70-те в САЩ, до края на 70-те в Западна Европа и Япония. Тогава тази икономическа макрооперация влиза в режим на насищане, темповете на икономически растеж рязко падат в развитите страни, а опитите за развитие в предишната посока (растеж на доходите, парична експанзия през бюджета) водят само до инфлация.

1. Същност на богатството

Според традиционните определения на богатството, битуващи в естествения език, това е притежаването на изобилие от вещи или материални стойности. За разбирането на смисъла на богатството може да ни помогне сравнението му с неговата противоположност – бедността. Пак според естествения език, бедността е липсата или по-скоро недоимька на вещи или материални стойности. На пръв поглед и двете определения, и на богатството и на бедността, както и тяхното сравнение ни казват банални и очевдини неща. Но така е с всички думи в естествения език – те трябва да са банални и очевидни за да бъдат разбираеми за всички хора. Какво обаче хората разбират от баналните думи? В случая с антиномичната двойка богатство-бедност се описва функционалното състояние на субекта – способността му той да въздейства върху своята среда или напротив, да бъде играчка във вихъра на процеси, протичащи в неговата среда, които той не може да управлява. Всъщност, тъкмо материалните предмети са лостовете, които опосредстват волята на субекта в отношенията му с другите хора. Аз мога да искам много неща, но дали те ще станат реалност или не, зависи доколко аз мога да влияя на процесите в околната среда, а тази моя потенциална способност зависи от притежаването на материални обекти, които да са част от тази околна среда.