В Началото бе Словото.

Евангелие от Йоан, 1:1

Така твърди апостол Йоан, така са склонни да мислят и повечето хора, които си изкарват хляба със своя интелект. Рационалният разум обаче изисква известна доза съмнение. За кое Начало става дума? И наистина ли Словото бележи това начало?

Всъщност езикът отдава е станал неразделна част от битието на разумния човек дотолкова, че е станал неотменим атрибут на самата разумност. Трудно можем да си представим човешката култура без словото. Тъкмо затова тенденцията младите поколения да четат все по-малко и по-малко, да не могат да си служат със словото, създава панически пророчества за края на разумността, за превръщането на човечеството в нечетящо, необразовано стадо, отдадено на животинските си нагони и неистовата си жажда за шарени забавления. За да разберем обаче уникалната ситуация, в която се озовахме в днешните времена, е необходимо да погледнем по-безпристрастно на езика и на човешката разумност въобще.

В европейската мисъл има едно старо противопоставяне на природа и общество: природата е безсъзнателна, значи – стихийна, пасивна, а обществото – съзнателно, активно, рационално; то целеполага разни неща, „покорява“ природата и я използва за свои нужди. През XX век обаче учените откриваха в човешкото общество все повече и повече природа в най-различни форми. Оказа се например, че при човека, независимо от съзнанието и рационализма, прекрасно работят поне няколкостотин инстинктивни програми за социално поведение, наследени от животинските ни предци. Етолозите намираха в поведението на животните (най-вече на висшите примати) все повече явления, които дотогава бяха смятани за привилегия само на човека. (Например при павианите беше открит ритуал, удивително напомнящ среща между президенти на летище: мъжкарите от две стада се срещат някъде на границата между двете територии, застиват в две редици със свирепи физиономии като почетен караул, а водачите се приближават по средата и се прегръщат…)

… Днес фантастиката стана значително явление в обществения живот. Тя отклони маса читатели от другите жанрове – от класическата литература, от историческата, авангардната, дори от развлекателната. Търсят я както най-обикновени хора, така и членове на елита. И тя не просто ги увлича, ами сериозно им влияе – мирогледно, морално и политически. От година на година фантастиката въвлича в своята орбита все по-широк кръг от автори, и при това автори, предварително квалифицирани до степен безпроблемно да се интегрират в общността, която вече бе възникнала – повече или по-малко затворена субкултура, тя стана мощно средство за влияние над обществото като цяло. За съжаление смисълът на тези процеси и досега си остава неразбран както за “фендъма”, така и за литературната критика, да не говорим за редовия читател.

(„Невидима заплаха“ и/или „Клонингите атакуват“)

0. Въпрос: Доколко е вероятно в близко/средно бъдеще у нас и/или по света да се случат процеси, подобни на перестройката от края на 80-те?

Разяснение: Изглежда, че в П. могат да се открият универсални закономерности, т.е. това не е било уникален епизод; въпросът е само за степента на универсалност. Дори има математическа теория на перестройките (клон от теорията на катастрофите), която предсказва универсалните им свойства.

С развитието на различни научни дисциплини стана ясно, че Земята е подложена периодично на резки промени, които имат катастрофичен характер. Има достатъчно много свидетелства за такива събития в миналото – огромни вулканични изригвания, удари на големи небесни тела, бързи климатични промени свързани с активността на слънцето, космичната среда, през която преминава слънчевата система, смяна на термодинамичното равновесие поради вътрешни планетарни фактори. Напоследък, към списъка с възможни причинители на Апокалипсиса се прибави и дейността на самите нас – все още се спори дали това наистина се случва в момента, но без съмнение има възможност сами да причиним по един или друг начин смяна на планетарния климатичен кръговрат.