Това е Част II на фундаменталния труд на д-р ф.н. Иван Пунчев.
В Част II се прави анализ на цялостната система на Хегеловата диалектическа логика. В резултата на анализа се установява, че както цялата система, така и всяка нейна отделна подсистема е организирана като „тройно умозаключение” т.е. представлява взаимовръзка на трите фигури на умозаключението Е-О-В, О-Е-В, Е-В-О, така че всеки от крайните термини играе ролята на среден термин. Най-напред се разглежда генезиса на тази форма на системна организация от структурата на целесъобразната дейност (труда), в неговата теоретическа и практическа форма, проследен от Хегел в „Феноменология на духа”. Разглежда се Хегеловата онтология, изложена в неговата „Обективна логика” като напълно съответствуваща на онтологията, която ни предлага съвременното естествознание използуващо математическия метод на „теория на групите на симетрия”. При разглеждането на Хегеловата „субективна логика”, т.е. учението за понятието, съждението и умозаключението, се прави реконструкция на това учение чрез специално разработен буквен език-посредник между Хегеловата трактовка и съвременната математика и математическа логика. Разглежда се Хегеловото логическо учение не като „логика на термините” В-О-Е, но като „логика на отношенията” между тях, която „принципът на двойственост” (дуалност), известен от проективната геометрия, теория на групите и други области на математиката играе ролята на „правило на диалектико-логическия извод”.
Изтеглете книгата оттук:
Част II