(„Невидима заплаха“ и/или „Клонингите атакуват“)

0. Въпрос: Доколко е вероятно в близко/средно бъдеще у нас и/или по света да се случат процеси, подобни на перестройката от края на 80-те?

Разяснение: Изглежда, че в П. могат да се открият универсални закономерности, т.е. това не е било уникален епизод; въпросът е само за степента на универсалност. Дори има математическа теория на перестройките (клон от теорията на катастрофите), която предсказва универсалните им свойства.

1. Ситуацията: Изглежда, че обществото, което ни карат да строим сега (и което е построено в Европа), има твърде много общи черти с онова, което през 80-те у нас наричаха развит (още зрял, презрял и т.н.) социализъм. (Проектът за конституция на ЕС много приличал на брежневската конституция на СССР; езикът и стилът на официалните документи и дори пропагандата на ЕС навява явни спомени за комсомола.) Структурно приликите са в големия обществен сектор на икономиката, „грижата за човека“, широките задължения на държавата (най-вече за поддържане на високо обществено потребление) и тоталното регулиране. И онова преди, и това сега е социална държава във фаза на загниване.

(Забележка: Социалните държави не са нещо ново за историята, но такива общества досега винаги са загнивали и са свършвали зле – Рим, някои от гръцките полиси и пр.)

Фактори, приближаващи някаква перестройка-2 (П-2), могат да се открият и в България, и в Европа, и в други краища на света (САЩ, Русия).

I. У НАС

2. Индикатор за близостта на П. според мен могат да бъдат някакви проблеми с човешкия материал. Преди П-1 (през 80-те г.) у нас имаше нещо много любопитно: почти тотален кадрови глад – не достигаха хора за най- различни професии, както физически, така и умствени, – съпроводен със също почти тотална скрита безработица (крайно неефективно използване на хората). Това от гледна точка на хората сигурно е много хубаво, но от гледна точка на системата е почти катастрофа, тъй като „елементите“ започват да изнудват цялото. Какво стана след П-1? Търсенето на труд рязко падна, тъй като бяха отменени цели класове от обществени потребности: държавата просто каза, че те вече не са нейна работа или пък няма пари. Така кадровият недостиг рязко се смени с излишък (безработица) почти в цялото пространство на дейности. При това никой от перестройчиците не си е поставял това като цел: така стана _от самосебе си_, след като беше срязана партийно- политическата надстройка на обществото.

3. Изглежда обаче, че сегашната наша безработица ще се смени с тотален кадрови глад почти в цялото пространство от дейности (ПД) още през следващите 10-20 години. Причини за това ще бъдат:

а) ниската раждаемост (поколения от по 40 000 на година ще се раждат, а по 150 000 ще се пенсионират и умират);
б) трудовата емиграция към Европа;
в) последователното забогатяване на всяко ново поколение в сравнение с предишното (у нас още от 30-те г. всяко ново поколение живее различно от родителите си!), вследствие на което следващото поколение може просто да не пожелае да работи, а да живее от нетрудови доходи (напр. да пропива спечеленото от бащите);
г) ненормално високият процент висшисти в младите поколения, съотнесен към типа икономика, който ЕС иска да построим (основана на туризъм): за икономиката ще са нужни много повече хора в по-ниски професии, така че или новоизпечените висшисти ще работят на среднистки длъжности, или пък изкуствено ще се създават работни места за тях, спонсорирани от бюджета или от някой сорос, т.е. пак ще нарасне скритата безработица.

Изглежда, че дефицитът най-бързо ще се появи при квалифицираните работници, а също при полицаи, войници и пр. В един момент може да се появи дори дефицит на държавни служители – ако заплатите им растат по-бавно от претенциите, те просто могат масово да се изнесат на Запад.

4. (Теоретична забележка.) Това може да се нарече ситуация на _отрицателно демографско налягане_ (ДН). ДН зависи както от прираста на население, така и от измененията в пространството на дейностите. Ако се създават нови дейности по-бързо, отколкото при това изчезват старите, ДН (при фиксирано население) ще пада. Изглежда обаче, че _положителното ДН (т.е. излишък на човешки материал) е решаващ, ако не и незаменим, фактор за експанзия и развитие на обществата_. Изглежда също, че при въвеждане на социална държава ДН много бързо пада до отрицателни стойности – отначало поради изкуствено разширяване на ПД, а после поради спада на раждаемостта, предизвикан от масовото повишаване на жизнения стандарт и претенциите. По тези причини социалната държава фактически действа като капан, заложен пред обществата на пътя на развитието им.

Може дори да се изкаже такава хипотеза по отношение на П.: __П. е стихийна реакция на системата срещу отрицателното ДН__.

5. Как би трябвало да изглежда (съгласно горната хипотеза) една П-2, ликвидираща бъдещия кадрови глад? Аналогично на П-1, би трябвало да имаме голямо орязване на обществените дейности и общественото потребление. Краен вариант би било пълното закриване на социалната държава; по-мек вариант – отмяна на късноевропейския тип държавни регулации (само с това ще се освободят маса хора от чиновнически длъжности). Тези два сценария обаче изискват или да се откачим от ЕС, или самият ЕС да изтърпи П. Впрочем и при П-1 стана така: хем П. претърпя целият соцлагер, хем самият соцлагер като такъв се разпадна по време на процеса. По-долу ще опиша как може да изглежда една П. на „евролагера“.

В този „орязващ“ вариант на П. в ролята на перестройчици най-вероятно ще бъдат радикално-пазарните икономисти. Трябва да се знае, че т.нар. „неоавстрийска икономическа школа“ (Хайек, Мизес и пр.), която си мислим, че ни налагат от Запад (и наистина е така), но в самия Запад я смятат за маргинална и няма голямо влияние в икономическата политика.

6. Не може ли все пак да си нагнетим ДН с внос на работници отвън, както правят развитите страни? По принцип може да се стигне до внос, най- вероятно на виетнамци и/или северокорейци (отново както през 80-те г.), но според мен вносът на работници няма да е голям, независимо от кадровия глад. Най-много ще вземат чужди работници в чуждите компании, но не и в българските. Освен това българските заплати са прекалено ниски, за да привлекат каквито и да било по-квалифицирани кадри. Според мен българският бизнес ще реагира на кадровия глад не с вдигане на заплатите, а с оптимизация, с орязване на някакви периферни дейности, или пък със свиване на обема дейност при запазване на висока норма на печалба (обратната стратегия – вдигане на заплатите, разширяване на обемите при падане на нормата на печалба – вероятно ще се прилага предимно от западния бизнес).

7. (Футболно отклонение.) За България е интересно, че промените в обществото се отразяват _изпреварващо_ във футбола, т.е. там те стават няколко години по-рано. (Пример – разформироването на ЦСКА и „Левски“ през 1985, т.е. 5 г. преди „10 ноември“ в политиката.) Така че днешните процеси във футбола могат да се ползват като предсказващ модел за бъдещото развитие на цялото общество.

Това звучи доста несериозно, но може да се илюстрира. Например, в цялата „А“ група само 2 клуба отговарят на условията за лицензиране, спуснати от УЕФА (и единият от тях взе, та отпадна в „Б“ група): всички останали или имат дългове, или нямат стадиони, и т.н. Тоест ако се наложи да спазваме правилата, трябва да си закрием _целия_ футбол – и го спасява само това, че БФС се прави на разсеян, а УЕФА все още ни търпи. В перспектива такова положение би трябвало да се създаде при влизането в ЕС, когато _почти всичко_ няма да отговаря на евронормите и единственото сппасение ще бъде да се правим на разсеяни и да принудим някак ЕС да се прави на разсеян заедно с нас.

Ако се обърнем към нашата тема, във футбола днес вече имаме симптоми за отрицателно ДН. От една страна, добрите играчи, както и много от не чак толкова добрите, бягат в чужбина. Това обаче не води до вдигане на заплатите на играчите – в последните години дори т.нар. „грандове“ намаляват разходите за заплати и трансфери. Нашествие на чужди футболисти има само в няколко клуба. Останалите минават към фактическа аматьоризация – вземат юноши и ветерани, с които сглобяват отбори почти на нивото на „професионалистите“ (а тяхното пък ниво пада поради липса на силна конкуренция). Това фактически е „орязваща“ П. на системата „футбол“, в която вероятно след 4-5 години ще останат само няколко професионални клуба. И това изглежда изпреварва аналогичен процес, който след десетина години ще се вихри в цялото общество.

II. ПО СВЕТА

8. (Теоретична забележка.) Когато разглеждам в паралел социалните процеси в България и Европа, аз имам предвид две неща, които са дълбоко неочевидни и много трудни за доказване, но въпреки всичко за мен са базови и изключително важни. Първото е, че развитието на България, което допреди 50 г. несъмнено изоставаше по фаза от Европа, сега вече я е изпреварило по фаза. (Но не и по амплитуда – напр. по натрупано богатство и технически възможности.) Изглежда това е характерно за всеки имперски „заден двор“: отначало изостава, после с изпреварващи темпове наваксва и влиза във фаза на загниване _преди_ имперското ядро. (А фазата на загниване предполага демографски срив, абсолютен кадрови глад и едновременно – абсолютна излишност на наличния човешки материал.)

Втората ми базова и дълбоко неочевидна хипотеза е, че _соционичното_ развитие на българския етнос тече в обратна посока: от квадра 1 -> 4 -> 3 (засега дотам: по-нататък трябва да следва -> 2 -> 1), което е обратно на стандартното имперско 1 -> 2 -> 3 -> 4 -> 1 и т.н. (в тази посока се развива и Европа). В момента Европа изглежда е в квадра 4, с индикации за съвсем скорошен преход към 1; България пък е в преход 4 -> 3. В частност, П. от „орязващ“ тип, каквато беше П-1, характеризира смяна на квадровите ценности 4 -> 3 – от социална държава, отговаряща за всичко, към по- ефективна система, концентрираща усилията си само във възловите направления. Но близкият европейски преход, който аз прогнозирам, е 4 -> 1, т.е. поява на склонности към масов утопизъм, борба за всеобща справедливост и/или щастие и други подобни. Съответно и П. 4 -> 1 би трябвало да се различава от нашата П. 4 -> 3.

9. Индикатор за възможна евроП. е провалянето на проекта за конституция. „Старите“ европейски народи не одобряват разширението на ЕС горе-долу по същите причини, по които руснаците от 70-те г. недолюбваха слаборазвитите народи от СССР и соцлагера: „Защо ни е притрябвало да ги храним тия?“. Една евроП. по съветски сценарий би означавала разпад на ЕС (най-малко на център и периферия, а може и на отделни държави), а също – демонтиране на социалните държави, което неминуемо ще повлече икономически срив, дори по-силен от онзи при залеза на СССР.

(Теоретична забележка. Едно от следствията на математическата теория на П. е, че колкото по-съвършена е една система, толкова по-голямо влошаване ще й се наложи да изтърпи в случай на П. Следствие: поради това, че нашата система е определено по-зле от онази в Европа, аз предлагам да смятаме, че сме извадили късмет. :-)))

По-горе предположих обаче, че евроП. ще се различава от нашата П-1, защото в Европа се осъществява съвсем друг ценностен преход. Изглежда, борбата в евроП. ще бъде не за ефективност, а за справедливост (в най-широк смисъл). Перестройчиците-либерални икономисти в Европа няма да имат голямо влияние.

10. В борбата за „справедлива икономика“ (колкото и абсурдно да е това словосъчетание) най-вероятно ще се изхожда – явно или неявно – от идейната платформа, която преди веднъж нарекох _транснационалсоциализъм_ (ТНС). ТНС предполага ускорено и дори доброзорно забогатяване на системната периферия, за да се повиши с това търсенето на стоки и услуги, произвеждани от центъра. (Като добавка – въвеждане на завишени стандарти за потребление, предполагащи големи поръчки, най-вече обществени, на стоки от центъра.) Пример за ТНС-действие е стремежът на ЕС от последните години за борба с т.нар. социален и екологичен дъмпинг, особено в страните от Азия. Въпросът е, че сегашните документи на СТО и ГАТТ не предвиждат абсолютно никакъв контрол на заплатите в различните страни, а и няма никакъв шанс такова нещо да бъде постигнато – почти всички азиатски страни ще бъдат против. Така че ако ЕС иска да организира собствена „сфера на благоденствие“ на принципите на ТНС, той трябва да излезе от СТО и да въведе съвсем нови социални изисквания за икономиките, допускани до неговия пазар.

България в момента не отговаря на почти никакви социални изисквания от европейски клас и това е една от причините европейците да не ни искат при тях. Така че в борбата за справедливост на икономиката ние най-вероятно ще останем зад борда на ЕС. (Впрочем така ще стане и във варианта за „орязваща“ евроП.) Оставането зад борда обаче със сигурност ще индуцира у нас собствена П-2, и почти сигурно тя ще бъде преход 4 -> 3, независимо от типа на евроП.

11. Може ли да има П. в САЩ? По принцип САЩ в развитието си леко изостават по фаза от Европа, и при тях още преходът 3 -> 4 още не е съвсем завършил. Наблюдават се обаче и наченки на преход 4 -> 1, ценностно свързан не толкова с борбата за справедливост, колкото с борбата за всеобщо щастие. Засега не ми е ясно до какво може да доведе пълното разгръщане на тази борба.

В САЩ също се наблюдават наченки на _glasnost_ – Майкъл Мур, една поява на Ноам Чомски на страниците на „Ню Йорк Таймс“, реална перспектива за „Иракски дела“ (по образец на съветските „узбекски дела“ от 80-те), свързани с фирмени скандали от типа на „Халибъртън“. Glasnost-та е потенциално много опасна за САЩ, тъй като те реално представляват медийна империя, в която борбата за власт се решава не от армията, а от системите за управление на общественото мнение (СУОМ). Ако СУОМ се „разбунтува“ и реши да си назначава власт по свое усмотрение, това от системна гледна точка ще е пълен аналог на издиганите от армията „войнишки императори“ в най-късния Рим.

12. Има ли перспектива за П-2 в Русия? Според мен там има вероятност за нещо съвсем друго: национал-социалистическа революция с решаваща спонсорска помощ от Запад.

След „революциите“ в Украйна и Грузия се предполага, че Европа ще иска да устрои подобно нещо и в Русия, за да свали Путин. Само че в Русия единствените, които могат да направят това, са левите националисти. И сега „международният хуманизъм“ е принуден да финансира руските комунисти и национал-болшевики, защото либералите се оказаха напълно неспособни на нищо. Ако в Русия наистина стане национал-социалистическа революция, то в началото сигурно Европа ще има някаква полза – най-вече защото ще отслабне руската икономическа конкуренция (всички ще се хвърлят да разпарчосват активите на олигарсите). Но в перспектива Западът ще получи една още по-антизападна и милитаристична руска власт. Реално може да стане като с болшевиките: идват на власт със спонсорската помощ на Германския генерален щаб и уреждат военна капитулация (Брестският мир), но в „доиграването“ след 27 години влизат в Берлин…

13. И т.н.