Днес относно информационната война (ИВ) са натрупани огромен брой статии и материали, но като, че ли всички имат един основен недостатък — липсата на цялостен поглед върху аспектите на проблема ИВ. Различни автори разглеждат различните области на ИВ като цялостен и завършен дял, но последните години доказаха, че стереотипите от Студената война все още владеят умовете на военно-теоретичната мисъл, които не отчитат бързите промени настъпващи в заобикалящият ни свят. Подобно недоглеждане на проблематиката доведе и до ред трагични инциденти, които в храйна сметка допринесоха за сериозните изменения настъпили в политиката от началото на 21-ви век.

В старата съветска литература информационната война се разглежда единствено в аспекта на радиоелектронната борба, свързвана с разузнаването и изучаването на средствата за пренос на информация, начините за подавянето и/или заблуждаването им. Подобно разглеждане, имащо отношение единствено към предполагаемия конфликт на тогавашните свръхсили се оказа недостатъчно при конфликти с ниска интензивност в които и двете свръхсили бяха въвлечени.

Зад океана, въпреки по широкия поглед върху проблема, включващ и средства за наблюдения, оповестяване и изграждането на разузнавателно-ударни комплекси, оценяваха вероятните противници като локални такива, заемащи определени пространствено-времеви координати и ясно различими от невоенните обекти.

В крайна сметка и двете концепции доведоха до крах и се оказаха неприложими в постоянно изменящата се среда, провокирана от настъпващите промени. Все пак, тук ще се опитаме да обобщим какво е ИВ, кое от нея придава нов аспект на бъдещите войни и кои би имал предимства в бъдеще.

Информационната война не изключва традиционните военни действия, напротив тя е комплекс от мероприятия за повишаване ефективността на последните, за запазването на собствените сили и постигане на определени цели без употребата на класически военни операции. Информационната война е насочена срещу два от компонентите на всяка система, от една страна срещу изграждащите системата елементи и от друга срещу информационните канали на системата. Първия род операции е прието да се нарича психологическа война, а втория кибернетична война.

Самата психологическа война има два спекта, единият това е мотивирането на собствените бойци за водене на война срещу определен противник, а втория е демотивирането на противниковите бойци за водене на такива действия. Особеностите на днешните западни общества ги правят слаби в този аспект, защото центъра за вземане на решения е зависим от мотивацията на по ниските нива в системата. Испания е показателен пример в това отношение, демотивирането на населението доведе и в промяна на взетите решения, от там и до постигане на целите на операцията. От друга страна имаше добре мотивиран противник готов на всичко за да постигне целите си.

На кибернетичната война обикновенно се отделя по голямо внимание, но тя не трябва да се разделя от контекста на психологическите операции, защото всде още основно звено в кибернетичната система остават хората. Психологически фактори все още пречат на появата на автоматични системи за управление, в които фактора човек не присъства, а днешните автоматизирани системи за управление са най уязвими именно в човешкия фактор, но за това по нататък, тук ще се върнем на кибернетичната война, и по специално на нейните особености, отличаващи я от водените до сега войни. Докато в досегашните войни една от основните цели на противниците е разрушаването на определена инфраструктура и по специално комуникационните канали на противника, то в кибернетичната война целта по често е контролирането на информационната среда, което при определени случаи включва и стремеж за запазване на комуникационните му канали.Показателен пример е проведен експеримент с оперативен работник на ЦРУ, през 2002 г. Репортерката от “Вашингтон Поуст” Марго Уйламс, съставяща материали, за вестника, сглобени от електронните архиви на ведомствата, използва легални канали за да събере данни за оперативна дейност на служител в ЦРУ, чиито имаена открива в публичен каталог на служителите в агенцията, по данните за това като какъв служител е бил командирован в чужбина, чрез кръстосано търсене разкрива хората с които вероятно се е срещал, а от там и вероятните вербувани чужди агенти. Чрез подобно кръстосано търсене, репортерката успява да създаде обобщен профил на служителите в ЦРУ, а от там да състави списък с вероятните настоящи дйстващи агенти. Този опит доказва, колко лесно е, чрез използване на открита информация на едно ведомство да се открият данни за провеждани в момента операции, да се разкрият прикрития и т.н. Т.е. подобни информационни канали, биха били полезни също толкова и на вероятно заинтересувани агенции на други страни, в случая, дори не е необходимо вероятният противник да контролира информационните канали на ЦРУ, достатъчно е просто да ги използва. Примерът доказва и друг аспект на уязвимост на развитите общества — универсалността на технологията за комуникация, както гражданските, така и военните системи са разработени на базата на универсална и съвместима технология, от там, чрез относително евтини компютри може да се проникне и ако не да се контролират то поне да се ползват комуникациите им. Реално, една кибернетична операция се подготвя с години, събират се информация, нужния софтуер, вербоват се хора в критичните възли на системата. Критичен възел в информационна система е понятие въведено в разгара на студената война и означава най слабият компонент на една информационна система, чрез въздействие върху него може да бъде нарушена цялостната работа на система или тя да се контролира. Днес това са комуникационните сателити, като е констатирано, че всяка година има нелегитинмо източване на операционните им системи от лаборатории в които тези системи се разработват.

Парадоксът на асиметрията

В повечето случаи кибернетичната война се възприема като война на високите технологии, хакери, които “пробиват” компютърни мрежи, манипулират информацията в тях и т.н., така до скоро я възприемаха и военните теоретици, но всъщност информационни канали и мрежи могат да бъдат изграждани и без участието на съвременни технологии, подценяваше се значението на старите технологии, особено на тяхното развитие. Оказва се, че комуникационни канали изградени на по прости принципи са по усойчиви от сложните съвременни, защитени от симетрия информационни мрежи на развитите страни. През 1993 г. в Могадишу американският корпус, осигуряващ хуманитарна мисия на ООН търпи провал в следствие на който, всички военни сили на щатите се изтеглят от района, целта на генерал Мохамед Айдид е постигната. По късните анализи на събитията водят до изненадващо заключение, сомалийските сили са постигнали превъзходство в информационната сфера, без възможност това информационно превъзходство да бъде неутрализирано от по високотехнологичната армия на САЩ. Интуитивно Айдид успешно провежда класическа операция от информационната война. Първо поставя ясна цел, свалянето на американски хеликоптер, Айдид знае, че ако свали такъв, американците ще проведат спасителна опеарция, при което силите им могат да бъдат блокирани, като по този начин би нанесъл максимални загуби сред противника, които от своя страна биха въздействали политически върху ръководството на американските сили. Първо чрез серия радиопредавания насочени срещу американските сили в района, мобилизира разпокъсаните кланове срещу противника си, в Могадишу всеки мъж, жена и дете разполага с лично оръжие, градът е превърнат в един голям капан, след това следва “случайно” изтичане на информация относно местоположението на двама високопоставени лидери на военните групировки в града, при което американското командване предприема акция по залавянето им, планира се хеликоптер да стовари командосите в близост до мястото, след което тези лидери да бъдат заловени. Чрез просто наблюдение, бе зспециални разузнавателни средства, сомалийците локализират посоката на полет на хеликоптера, с радиостанции в открит текст я съобщават, а мястото на десант посочват чрез димни сигнали от запалени автомобилни гуми, скоро хиляди въоръжени сомалийци тичат към това място… Убити са 18 американски рейджъра, а са ранени 158, всички международни телевизии показват труповете на рейнджъри, влачени по улиците на Могадишу. Общественото мнение става крайно негативно относно продължаването на мисията на американските части и те се изтеглят. Операцията е успешна. А както се разбира по късно операцията е провеждана под ръководството на местен “филиал” на Ал Кайда, който отговаря за мотивиране, снабдяване с оръжие и т.н.

Всъщност в този случай за пръв път ясно се наблюдава нов тип военни действия, също част от стратегията на информационната война, а именно Групиране и отделяне на аналитични от изпълнителни групи. Групиране имаме тогава, когато вероятния противник не подозира за наличието на вражески въоръжени сили в даден район, появява се армия ad hoc, след което самата тя изчезва, стратегията и тактиката й са разработени от трета страна, за наличието на която противника не подозира до и по време на същинските военни действия. Нейните бойци не могат да бъдат локализирани, не могат да бъдат отделени от цивилното население, а при евентуални действия срещу тях вероятността за грешка с мирни граждани е висока, от там и вероятността за мобилизиране на още повече антагонистични сили. Същите явления днес се наблюдават в Ирак и Руско-чеченския конфликт. Аналитични центрове рководещи съпротивата се намират в безопасни позиции, а може би дори извън страната, те задават стратегическото поведение и цели на местната съпротива, която от своя страна е свободна на гъвкаво реагиране, съобразно тактическата обстановка, подхожда се с импровизации и по възможност с минимум ресурси (Пример за това са крайпътните взривни устройства или зловещата ефективност на колите бомби, един член на съпротивата се жертва, като при това загубите от страна на неговите противници са между 3-4 до няколко стотин или случая в Беслан, при който шайка престъпници бе вербована и с действията си парализира държавните структури за няколко дни). Друга особеност на структурата, на тези нови военни структури, е наличието на няколко алтернативни информационни мрежи, които често не използват високотехнологични средства за комуникация, но оформят достатъчно съвършенни мрежи, които за сега е невъзможно да се подавят. В слаборазвити обществени системи, подобни информационни канали се оказват по надежни (именно наличността на алтернативни канали, позволява дадена информация да постъпва по оставащи такива, ако някои от тях бъдат подавени), а най вече и по бързи. Представете си град чиито електронни комуникации позволяват скорост на обмен на данни до 56 kbps, тогава пренасянето на 20 МВ информация би отнело около над 6 часа, без да включваме в това евентуалните корекции и доуточнявания и т.н. обработки на самата информация, същата информация може да се пренесе от куриер, за значително по малко време, като при това при съответните познания, той ще може да извърши допълнителната обработка на място. Употребата на куриери е по надежна и във високотехнологичните общества, където има разработени методи за откриване на специфична употреба на информационните мрежи. Пример за групиране е и случая с миноносеца “Коул”. Тогава, в Аден има симпатизанти на Ал Кайда, в годините преди удара срещу миноносеца, те се свързват и изграждат мрежа, заемат възлови точки, като рибарски съдове (служещи за постове за наблюдение), служби на пристанището и др. Подобни. Обсъждат се варианти за нанасяне на удар срещу врага. Когато “Коул” започва да акостира в пристанището мрежата се задейства, към групата, на брега, са подадени сигнали, тя е готова да действа по предварително подготвен план. Същевременно в американското външно министерство са постъпили разузнавателни данни, че се подготвя нападение срещу морски съд, предупредени са всички кораби, но поради административни причини информацията към миноносеца се забавя. Той вече е влязал в мрежата, тя се е задействала и “Коул” е почти потопен, загиват няколко десетки моряци,а международния отзвук е голям.

Интерес преставлява и удара на Ал Кайда срещу американското посолство в Найроби, той е извършен от симпатизант на организацията, без пряка връзка с членовете й или нейно ръководство, като при това, въпреки сигналите за готвен атента,т местните власти не успяват да го предотвратят, защото подготовката за операцията е извършена непосредствено преди изавършването й, експлозивите за атентата са подготвени едва няколко дни преди атентата, автомобила с който е извършен е нает няколко часа преди това.

Косвените военни действия

Това са действия които частично изменят състоянието на дадена система, без да я разрушават, при което въздействащата страна се стреми да извлече определени ползи.

В примера с Могадишу, ясно разбираме, че Айдид, по всяка логика в една традиционна война би постигнал една тактическа победа, водеща до лоши стратегически последици, въпреки това, стратегическата победа е налична, без фонкционално на американския корпус, разположен там, да са нанесени значителни щети. За това има ред причини, негативно настроено обществено мнение в самите САЩ, относно каквито и да било собствени загуби (особено, такива, за които самото обществено мнение не е подготвено предварително със съответните медийни кампании), заедно с това, че на фона на скоро състоялата се победа над един значително по силен противник, една тактическа загуба изглежда изключително унизителна.

Все пак най ясен пример за косвени военни действия е един случай от края на 90-те години на 20-ти век, при който Китай, на военноморски учения, които провежда тогава, “случайно” изстрелва няколко ракети, които падат на около стотина километра от Тайван. Отзвукът от това незначително събитие е такъв, че средният борсов индекс в Тайван пада със 7%. Това е доста нетрадиционна употреба на традиционни оръжия, при която пораженията върху икономиката на страната, срещу която е насочена, са съпоставими с тези, които биха били получени от употребата на същия брой ракети върху инфраструктурата на страната цел.

Най-ясен пример, все пак, е 11.09.2001, удара върху две административни сгради, недействащата в момента част на пентагона и свалянето на един самолет доведе до срив в няколко отрасала от икономиката на съединените щати (от там и на целия останал свят, без, при това, върху самите отрасли да е оказвано някакво пряко въздействие) и преструктуриране на обществото, сравнимо с тези извършени от Втората световна или Студената войни. Най вече, последния случай ни показва колко ефективни са такива коствени действия. Разходите за извършване на една косвена военна операция са с порядъци по ниски от щетите които причинява (за сравнение, преките щети, причинени от употребата на една “интелигентна” ракета Томахоук в повечетъо случаи са значително по ниски от себестойността на самото оръжие), от друга страна рисковете при провеждането й са минимални.

“Стелт” технология за бедни

Основно направление в провеждането на операции в една информационна война е ясната картина върху стратегическата и оперативни обстановки, като при това тази картина остане скрита за вероятния противник. Тогава могат да бъдат постигнати внезапност на нападението, скритост на основните сили и средства, и ниска вероятност за противодействие. Подобен резултат в една класическа война се постига посредством маскировка, фалшификация на разположението на собствените сили и др., като връх на тази концепция в класическите армии се явява технологията “Стелт”, въпреки това в по слабо тразвитите общества, посредством натиска на технологичната недостижимост, в последното десетилетие се разработи и приложи технология, даваща аналогични резултати. Тя се основава на употребата на сили, разположени далеч в тила, на вероятния противник и разсредоточени на огромни пространства, които не разполагат с постоянно налични класически оръжия, не се изграждат и канали за доставка на такива или други подобни материали (поради изключителната уязвимост на каналите и демаскиращата им роля) и употребата на ресурси на самия противник. Например първият атентат срещу СТЦ е извършен с експлозиви и взривни устройства изработени на място, непосредствено преди употребата им, също като при атентата в Найроби или употребата на граждански самолети, като запалителни бомби. Операциите се планират и изглаждат като концепции с употребата на предварително уговорени кодове в открити информационни канали, прикрити като рутинни съобщения между граждански лица (“две пръчки, питка и питка с опашка”, подадения последен сигнал, от Афганистан, към групата за действие в щатите, указващ датата за привеждане в изпълнение 11.09.). Скрити, до последния момент, остават и средствата за извършване на дадена операция, като се прилагат традиционни средства по нетрадиционен начин, при което е малко вероятно дадена страна да предположи, че именно с тях се подготвя нападение, както самолетите от 11.09. или изключително мощният експлозив ацетонов прекис употребяван от атентатори самоубийци в конфликта между Израел и Палестина (самият той в Израел се нарича “Смес на Хамас”, приготвя се от достъпните в търговските мрежи ацетон и перхидрол, непосредствено преди употреба, освен това не може да бъде откриван от настоящите детектори за експлозиви, в комбинация с амониева селитра и дизелово гориво, може да служи за приготвяне на мощни взривни боеприпаси).

Мотивация

В съвременните конфликти все по често се наблюдава демотивиране на изпълнителните звена, от гледна точка на изпълнявани задачи. Най важен фактор за това е разликата или дори противоречието между мотивация на ръководните звена в съвременните армии (или политическите ръководства) и мотивацията на ниските звена в структурите им. Важен компонент в информационната война е мотивирането на собсвените сили за извършването на определена операция или ред от задачи. За мотивиране се отделят повече време и ресурси, отколкото за извършване на някаква операция. Разбира се решението на този проблем може да бъде и обърнато, т.е. ако ни трябват мотивирани хора, за извършването на някаква задача, то освен да ги мотивираме предварително, можем да намерим такива, които са вече мотивирани (или лесно да се поддадат на определен вид мотивация), дори мотивацията за извършване на тактическата задача, да е в противоречие със стратегическите цели на операцията. В повечето случаи дори, познаването на стратегическите цели на операцията, от страна на изпълнителните звена, би донесло повече вреда, отколкото полза. Да кажем, за мотивация може да се използват културологични особености на някой събобщества, които са подвластни на синдрома на “инкриминираната група”, малцинства (както армията на щатите използва кюрдите в Ирак), крайни забранени от закона групи, емигрантски анклави или дори уволнени обидени корпоративни или държавни служители. Разбира се аналитичния център, който планира и ще контролира провеждането на операцията трябва добре да познава особеностите на съответната група, да владее езика, културата им и да познава моментните тенденции в групата, да успее да свърже общите интереси и да прикрии различията или противоречията.

Изводи

Предвид особеностите на информационната война (скритост и неоткриваемост (поне не със сигурност) се разкрива перспективата от постоянно провеждан конфликт без фронт, с противник който не е ясно дефиниран.

Армийте на близкото бъдеще могат да бъдат съставени от аналитичен център, който се намира по възможност на неутрална територия (или поне на безопасна такава), извършва разузнаване дистанционно и най вече, чрез открити канали, познава достатъчно добре особеностите на “отхвърлените” или “затворените” групи, намиращи се на територията на противника и умее, скрито да насочва вниманието на бойците, от изпълнителните звена, към откритата и свободнодостъпна информация, относно израбиотване и употреба на средства за въздействие срещу противника, самите изпълнителни звена се формират като армии за случая, които няма да съществуват до навлизането на противника в зоната навъзможно въздействие, а част от основните операции биха били именно постоянните сондажи и вербуване на членове на територията на самия противник. Като е вероятна появата на армии от един човек. По този начин биха могли да се избират слабозащитени цели, атаката върху които, от своя страна, би довела до максимално ефективни последствия. Обикновенно това са бурно развиващи се сектори на икономиката на определена територия, които са и слабите възли в икономиката на всяка страна (наличност на огромни вложения, без да е започнала възвращаемост)*.

Тенденция в развитието на военните технологии е, че всяка нова технология дава възможност за нарастване на възможността за въздействие от все по малки групи хора върху все по големи системи (както пространствено, така и времево). Така, аналитичния център вземащ определено решение, може да е съставен от няколко души, но при съответната подготовка, определена операция може да има последствия в цял свят. Като при това, този център не се натоварва реурсно с нищо повече от разпространяване и манипулиране на определена информация и знания.

Предвид вида на съвременните развити общества, управлението на които все пак е йерархично централизирано, а взаимовръзките в тях сложни и все по усложняващи се пред тях се разкриват известни предимства, но и съществени недостатъци. От една страна те имат ресурсите да формират изпълнителни звена навсякъде по света, независимо от разходите, предвид специфичните и малко познати култури, от друга страна културната им експанзия ги прави уязвими за въздействие от страна на всеки противник, предвид леснодостъпността на информацията относно на културни особености на вътрешно изолирани групи и анклави на противопоставящи се на тенденциите в тях. Възможни пътища за развитие, като начин на противодействие на новите фактори са силна централизация, с повишаване на възможността за следене, събиране на информация и добиване на по голяма автономност на центъра за вземане на решения от собствената му периферия и огледално децентрализиране на структурите на тези системи с реформиранито им до структурата на противниците им от днешния ден, по малката им взаимозависимост, алтернативност на комуникационни те им канали (вътре в системата) и т.н. За съжаление в момента наблюдаваме наченките на първия вариант, който лично аз смятам за по нежизнеспособен, това е чисто отбранителна стратегия, без възможност за гъвкавост и външна експанзия.

Развитието на структурите за водене на война днес, наподобява еволюцията на биологичните системи. От една страна се развиват сила, бързина и тясна специализация, които притискат разположените в периферията по слаби, бавни но по универсални системи и ги водят до изработване на по гъвкави стратегии за оцеляване и борба за свободно пространство. Обикновенно в биологичната еволюция (както и в социалната, където може би действа същата закономерност), подобен натиск е водил до бърз колапс на господстващите системи и разцвет на подтисканите дотогава такива, ако същевременно не са еволюирали до такава степен, че да отговарят на нововъзникналите изисквания.

[*За България подобен сектор е туризма, послледствията от серия атентати, дори без да има човешки жертви, биха довели до сериозна стагнация на почти цялата, едва закрепваща се икономика.]