Предвижданията за развитието на енергийния сектор в средносрочен план (до 2035 г.) показват някои интересни тенденции и закономерности, които могат да бъдат съотнесени към проекциите за световното икономическо развитие по региони и държави. Данните, публикувани в документ на Американската администрация за енергийна информация, показват значителен ръст на енергийните мощности в страните извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и структурни разлики във видовете енергийни източници.
Докладът разглежда само генерацията на електричество и не се занимава с другите приложения на наличните световни енергийни ресурси. Според него през 2035 г. най-големия производител в света на електричество ще бъде Китай с около 10.5 трилиона kW/h годишно, на второ място ще бъдат САЩ с 5.2 трилиона kW/h, а Европа ще бъде едва на трета позиция с 4.6 kW/h. Интересна обаче е днешната база, от която тръгват същите страни и региони. В момента Китай произвежда 3.01 трилиона kW/h, САЩ 4.14 трилиона kW/h, а Европа 3.4 трилиона kW/h годишно. С други думи ръстът на Китай в производството на електричество за следващите 25 години се очаква да бъде около 235%, докато за САЩ и Европа той ще бъде едва 25-35 %.
Тези прогнози за производството на електроенергия добре съответстват на прогнозите за икономическото развитие на същите тези центрове на световната икономика, като очакванията са между 2030 и 2050 г. Китай да надминат САЩ по брутен вътрешен продукт (БВП). В същото време трябва да се отбележи, че дори и днес енергийната ефективност на китайската икономика е сравнима с тази на САЩ. На всеки милион долара от БВП на САЩ се падат 221 тона петролен еквивалент, а в Китай този показател е 231 тона петролен еквивалент на всеки милион долара БВП.
Интересно е да се види енергийният микс, на който ще разчитат водещите световни икономически центрове до 2035 година. Прави впечатление, че Китай традиционно ще разчита на въглищата като основен енергиен ресурс за своето развитие. През 2035 година там ще има инсталирани 1 233 GW енергийни мощности използващи въглища срещу само 18 и 51 GW съответно за течни горива и природен газ. Водноелектрическите централи ще са с 368 GW инсталирани мощности (145 GW в момента), атомните ще бъдат 75 GW (9 GW в момента). Вятърната енергетика ще бъде представена с внушителните 130 GW (6 GW в момента). Всъщност тъкмо делът на вятърната енергетика в Китай ще расте най-бързи темпове (средногодишно с 11.7%), следван от делът на атомната енергетика (7.9% на година).
В САЩ най-голям ще бъде делът на природния газ в генерацията на електричество (443 GW), следван от въглищата (337 GW) и атомната енергия (113 GW). За Европа прави впечатление относително най-балансирания енергиен микс с 219 GW инсталирани вятърни мощности, 206 GW на природен газ, 180 GW от водноелектрически централи, 177 GW на въглища и 144 GW от атомна енергия.
Тези прогнози могат да бъдат разглеждани от много и от най-различни ракурси. Интересното обаче е, че ако те се реализират и то тъкмо в така представения енергиен микс, Китай ще има не само най-добре енергийно обезпечената икономика, но ще има и най-висока степен на енергийна сигурност. Там ще се разчита основно на въглищата, а Китай има достатъчно собствени ресурси от тях. От друга страна, въглищата са несъмнено и най-изгодната енергийна суровина при каквито и да е климатични промени. И при сценарии на глобално затопляне и при сценарии на глобално захлаждане тяхната експлоатация няма да бъде повлияна съществено. В този аспект изглежда иронично, че тъкмо Европа може да бъде най-уязвима – и вятърната енергетика и водноелектрическите централи силно се влияят от климатичните условия и промяната във валежните и ветрови зони, а оттам и тяхната продуктивност може да варира в широки граници при каквито и да е климатични сценарии. Европа единствена от големите световни икономически центрове планира такъв голям дял на ВЕИ в своя енергиен микс. Най-вероятно това допълнително ще оскъпи продукцията на европейските икономики и ще задълбочи конкурентното изоставане на Стария континент. Интересни са мотивите за провеждането на тази европейска енергийна политика. От една страна, това е намаляването на въглеродните емисии, от друга страна е желанието за укрепване на енергийната независимост на Европа. Тези две съображения обаче взаимно си противоречат. Една ниско въглеродна икономика, при това с намален и статичен дял на атомната енергетика превръща целия континент в заложник на промените в климата. По презумпция се смята, че тези промени ще са в посока на глобално затопляне, но ако са в посока на глобално захлаждане (далеч по-реалистично от научна гледна точка), ВЕИ няма да могат да осигурят енергийното потребление и ще изправят някои от най-големите световни икономики пред енергиен колапс. С други думи, нисковъглеродната и антиядрена реторика на Европейския съюз подкопава неговата собствена сигурност.