Продължавам с търсенето на корените на сегашната световна криза. В „Няма попътен вятър” и „Рецесия или депресия” изказах хипотезата, че причина за сегашната световна криза е рязкото повишаване на производителността на труда от средата на 90-те години насам. Там обаче оставих въпроса за причините за това повишаване отворен. Тук ще се занимая с тях.
За да се разбере, какво точно се е случило в края на 20 век, трябва да се върнем в неговото начало. В началото на миналия век започва поредния стадии от индустриалната революция. Макар че вече е имало индустриални машини, трябвало е да се появи тейлъризма като начин на организация на производството, за да може да се оползотвори техния потенциал. Така конвейерното производство започва да властва в икономиката. Нека да видим обаче, какво става при този начин на производство?
При него производствените операции се разделят на линейно подредени прости операции извършвани със силно специализирани машини, при които изискванията за квалификацията на работната сила са общо взето твърде ниски. Добрия резултат, е че могат да бъдат произвеждани много големи количества серийни стоки на относително ниска цена. Първият лош резултат, е че трябва да имаш и потребители, които да могат да консумират това огромно количество стоки. В началото на 20 век все още е нямало потребители с такива средства за да купуват стоките бълвани от конвейерите. Всъщност техния начин на потребление е бил ориентиран към спестяване от недоимъка. Когато обаче имате масово конвейерно производство и липса на адекватно потребление, резултатът е Великата депресия от 30-те години. Затова следва операцията на Кейнс, смисълът на която е част от печалбата в производството да се преразпределя чрез различни правителствени програми и форми на съучастие на работниците: пенсионни фондове, акционерно участие на работниците, различни корпоративни програми за стимулиране и т.н., и не на последно място кредитиране на крайни потребители. С това се решава проблема кой да консумира продуктите на масовото серийното производство.
Обаче има и един друг, не много добър резултат: продукта е толкова изобилен, че бързо засища дори и платежоспособното потребление от страна на средната класа. Затова се лансира модела на консумиране на масови бързо оборотни стоки, които се сменят през няколко години за да може да се поддържа глада за нова продукция. Все неща, които стават характерни за потребителското общество. Има и още един лош резултат от серийното производство: самата логика на конвейера изисква поддържането на значителни междинни запаси между отделните производствени звена за да се изравнят разликите в производителността между тях. Това води до огромен глад за суровини, складове и вериги за дистрибутиране на тези излишъци. Всичко това, взето задно с потреблението, формира нуждата от силна централизация на капиталите за да може да бъде контролиран целия цикъл на производство-потребление. И още нещо, цялата тази организация е силно йерархична, което обаче води в един момент с нарастването на мащаба до хронична нефективност.
Разбира се, капитализмът винаги търси печалби и по-висока ефективност. В средата на 70-те години в Япония настъпват промени в производствената организация, които целят да отстранят големите излишъци в цикъла на производството. Смята се, че първата такава системна организация е описана и приложена от Тойота. По-късно, едва в началото на 90-те години тя става масово известна и на Запад. За какво са се сетили японците?
Те въвеждат гъвкави производствени практики, които заменят философията на тейлъризма. Формират се екипи от различни специалности, които често включват администратори, дизайнери и инженери, работници и маркетингови отдели. Те работят заедно по една обща задача, която не е производството на един детайл на поточната линия, а на цялостно готово изделие. Тези екипи директно комуникират с другите звена, само когато имат нужда от точно определени количества от даден материал/част. Резултатът е, че като цяло системата е насочена към съзнателното елиминиране на производствените запаси, което пък води до огромни спестявания от сграден фонд, енергия и суровини, а като добавка качеството на изделията се вдига многократно. Освен това, новите продукти се внедряват много бързо съобразно текущите търсения на пазара. Това е интензивно повишаване на производителността, защото с по-малко средства се произвеждат по-качествени изделия, които се реализират почти изцяло на пазара и няма залежали излишъци.
Ефектът обаче е малко странен от гледна точка на старите поточни линии. При тях повишена производителност е равна на свръхпроизводство. Тук обаче, макар че имаме повишаване на производителността, нямаме излишъци. В резултат печалбата от единица вложен капитал е много по-голяма. Съответно този капитал започва да търси къде да бъде вложен. Съответно се надуват пазарни балони благодарение на механичното пренасяне на акумулирания капитал нагоре по етажите на йерархичната финансова система. През десетилетието след 95 година на миналия век производителността в развитите държави е скочила 5 пъти, а възнагражденията само два пъти. Точно това е луфтът който подхранва кредитния бум и надуването на балоните. Можете да имате каквито си искате борсови спекулации с очакванията на пазара (т.нар. погрешно наричани виртуални пари), но нещо трябва даде стартовата точка на очакванията, които надуват балоните и това нещо трябва да бъде реално.
Има и друг важен резултат от гъвкавото производство: възниква работна сила, която има други изисквания към стоките, които потребява и начина по който ги потребява. Първо тази работна сила е далеч по-мобилна, по-бързо се учи, по-динамична и по-взискателна. Като цяло тя има по-високи изисквания за своя стандарт на живот. От друга страна обаче, нея продължават да я третират като масов консуматор, на който му се предлагат стоки еднодневки, и финансови възнаграждения, които могат да му осигурят потреблението само на въпросните стоки еднодневки. Недостигът на средства за осигуряване на желания по-висок стандарт на живот започва да се покрива от все повече и повече заеми. Те пък се намират лесно, защото както знаем, печалбите са се увеличили и те търсят къде да бъдат вложени. Кръгът се затваря и само въпрос на време е поредния балон да се надуе и да се спука.
Какво може да се направи, за да може новия тип производство да влезне в синхрон с потреблението? Очевидно кейнсианските рецепти няма да работят в тази ситуация. Не случайно Япония е първата страна, която влиза в дълга и продължителна криза – от началото на 90-те години те се намират в една мъртво икономическо вълнение, при което няма катастрофален спад на брутния вътрешен продукт, но няма и ръст. Всъщност, японците се опитват още от самото начало на кризата си да приложат системата на Кейнс, но резултат не се получава. Може да очакваме, че усилията на правителствата на големите държави в момента също няма да дадат очаквания ефект. Причините са твърде надълбоко и не могат да се оправят с административни решения и монетарни инструменти.
Според мен нуждата ще накара и фирмите и потребителите да потърсят нови форми на организация на пазара и нови начини на потребление. Свръх централизацията на финансовите капитали става неефективна, защото не може да предава адекватна обратна информация между производители, инвеститори и потребители. Може би това ще е свързано с развитието на нови, микро-форми на венчър капитализъм. Целта е инвеститорите да имат обзорим хоризонт на своите инвестиции и да споделят рисковете с производителите и потребителите. Така те много бързо ще научават от първа ръка, кои вложения са печеливши и кои не. Сега, в класическия случай, те го научават едва когато поредния финансов гигант се срути.
От друга страна и самото потребление може да се промени. В момента маркетинга използва един вид силови методи – хвърлят се огромни средства за да достигне продукта до потребителя на принципа, че един нищожен процент от аудиторията в масовите медии ще клъвне на рекламите и все пак ще си купи продукта. Към това прибавете, че поне 30% от стоките в супермаркетите никога не намират реализация и ще видите, че ефективността на масовия маркетинг е много ниска. Причината е, че този тип маркетинг съответства на старото конвейерно производство. В зората на потребителското общество той е вършел чудесна работа, но днес вече не. Защо? Ами защото това старо производство, освен с многото си суровинни излишъци, се отличава и с бавно въвеждане на пазара на нови продукти. Оттук и продуктовото разнообразие в магазините е било много по-малко от днешното, което пък е водело и до далеч по-малки разходи за реализацията. Днес обаче, благодарение на гъвкавите производствени системи, времето за разработването на нови продукти според последните желания на клиентите силно се е съкратило, което пък води до изобилие на нови марки и артикули на пазара, оттам до по-големи средства за тяхната реализация, оттам до по-високи цени, които пък изяждат по-бързо достъпния за потребителите доход. Класическата кейнсианска рецепта за тази ситуация е стимулиране на потреблението с преразпределяне по един или друг начин на повече доход, така че потребителския потенциал да се увеличи. Да, но нека си представим друга ситуация – производителите да имат много по-целенасочен подход към своите клиенти. Да произвеждат продукти в количества, които наистина са необходими, с качества които реално се търсят и те достигат до клиентите, не с огромни разходи по маркетинга и дистрибуцията, а с помощта на най-различни нови форми на директния маркетинг. Тогава и цената на стоките ще падне, а оттам ще се повиши потребителския потенциал на пазара. На гъвкавото производство ще съответства гъвкав маркетинг.
Разбира се, за това ще са необходими години за да се случи и много проби и грешки докато се открият истински работещите нови пазарни схеми. Вероятно ще са необходими и нови технологии, които все още чакат да бъдат открити. Но само това е естествения път за изход от настоящата криза. Опитите за социалистическо регулиране на икономиката с монетарни средства (защото тъкмо това е, което правят Бернанке, Обама и компания) няма да свършат работа. Така че най-добре да се въоръжим с японско търпение и междувременно всеки да мисли как може най-добре сам да се спаси в тази ситуация. Току виж пък изобретил кока-колата или форда на утрешния ден.