В „Няма попътен вятър” изложих хипотезата, че сегашната световна икономическа криза е причинена от рязкото повишаване на производителността на труда в развитите икономики след средата на 90-те години на миналия век. Но с какво тази криза е все пак по-особена от другите?
По принцип за криза се приема онова състояние на икономиката, при което имаме спад на БВП, свиване на кредитирането, увеличаване на безработицата и ясно изразени дефлация или инфлация. По същество тя представлява нарушаване на нормалния цикъл на възпроизводство на капитала. Капиталът по дефиниция е нарастваща стойност и всеки негов застой или съкращаване се приема за отклонение от нормалното. Рецесиите са „нормалните” кризи, които се проявява на всеки 5-10 години и продължават обикновено около година. Депресиите обаче са кризи, които продължават повече от 5 години или при които имаме спад на БВП повече от 10%. Как да разберем дали настоящата криза ще прерасне в депресия? Все още не знаем докъде ще спада БВП в развитите страни, не знаем и колко години още предстоят докато не видим отново ръст на икономиката в тези страни. Най-добре е да направим една кратка историческа разходка и да разгледаме какво точно е станало по времето на другите депресии, през които е минал капитализма. Най-добре те са изразени в САЩ и ще се огранича с проявите на тези депресии там.
Първата депресия е т.нар. „Паниката от 1837”. Екстензивното развитие на капитализма в САЩ води до небивал просперитет между 1821 и 1837 г. Това са годините на завладяването на Дивия Запад, прокарване на железопътни линии, плавателни канали, строеж на цели нови градове, скокообразен ръст на населението. От локално явление свързано с бившите английски колонии, капитализмът става господстваща континентална икономическа система. Имало е експлозивен ръст на кредитирането, което пък е довело до ръст на цените на земята и сградите. В един момент се е оказало, че страната нямала адекватна банкова система, която да улеснява движението на капиталите. Последвали пет години на стагнация.
Стигаме и до „Дългата депресия от 1870”. Спори се дали това е истинска депресия или само ценова рецесия, защото по нейно време БВП и производителността на труда продължават да растат. Има две обяснения за нея. Едното посочва, че тя е резултат от втората промишлена революция и свързаното с нея значително повишаване на производителността на труда, а от там и до свръхпроизводство, което предизвикало продължителен спад на цените. Другото обяснение посочва, че кризата на цените е била резултат от въвеждането на златния стандарт и първоначалния недостиг на златни резерви, които да обслужват обръщението. Всъщност обаче, второто обяснение не противоречи на първото, а само внася важно допълнение към него. Отново както и при „Паниката от 1837” имаме бързо развитие на реалното производство и изоставане на пазарната инфраструктура, която трябва да обслужва това развитие.
Всички сме чували за „Великата депресия от 1933”. По-малко е известен фактът, че все още няма единодушно становище коя е била точно причината за тази прочута депресия.
Според монетаристката школа причината за депресията е политиката на Федералния резерв, която е причинила свиване на парите в обръщение, а оттам и на продължителна банкова криза, която е прераснала в обща икономическа депресия.
Австрийската школа пък твърди, че причината пак е в политиката Федералния резерви, само че в това, че преди свиването на парите в обръщение е допуснал повече пари в обръщение през 20-те години, като по този начин е стимулирал кредитен “балон”.
Според Кейнс пък причината е в свиването на разходите в икономиката, което е довело да намаляване на доходите, а оттам и до недостатъчна консумация на произведените продукти. Оттам и рецептата на Кейнс – държавата да се намесва в пазара, за да поддържа висок стандарт на потребление и да коригира дисбалансите.
Интересно е обяснението на един от зам.управителите на федералния резерв след 1933, който твърди, че причината е била в новите начини на производство, които обаче са нямали насреща нови начини за консумиране. За мен тази хипотеза е най-вероятна. През 20-те години на 20 век имаме отново рязък скок в производителността на труда, свързан с масовото въвеждане на тейлъризма и конвейерното производство. Резултатът е била засилена капитализация, която пък е създала кредитен натиск във финансовата сфера и надуването на балони, напомнящи на днешните. По принцип едно такова тълкуване на историята не отхвърля аргументите на монетаристите, австрийците или кейнсианците, а само ги допълва и обединява в една обща картина. Първоначално натиска на печалбите идващи от реалното производство е стимулирал парите в обръщение за да могат сделките да бъдат обслужвани. Опасността от инфлация е довела до рязко затягане на паричните потоци от страна на Федералния резерв, което пък е довело до липса на ликвидност и затруднения на банките, които пък се прераснали в кредитни колапси. Към това прибавете и свиването на разходите в икономиката заради финансовата криза и заради това, че доходите на населението не са се увеличавали със същите темпове както производителността на труда и ще получите цялостната картина на Великата депресия.
Да се върнем към нашите дни. След като знаем какво се е случило в миналото, можем ли да твърдим, че сегашната криза ще прерасне в депресия? Какви са фактите до момента?
Първо. Рязък скок на производителността на труда след втората половина на 90-те години и липса на адекватен ръст при доходите.
Второ. В опитите си да се преодолеят последствията от спукването на дот.ком балона – първия признак на задаващата се криза, в началото на новия век Федералния резерв смъква рязко лихвите. Това води до желаното стимулиране на икономиката, но и до забъркването на взривоопасната смес от приток на капитали от производството, съчетани с лесен достъп до кредитиране.
Трето. За да предпази икономиката от инфлация Федералния резерв вдига лихвите, което пък води до криза на обслужването на кредитите от най-неплатежоспособната част от населението.
Четвърто. Следва криза в строителния сектор, която пък води до общо забавяне на цялата индустрия. В опитите си да я съживи Фед прибягва до познатото смъкване на лихвите, но то пък води до отлив на инвестиции, защото вложенията в американската икономика стават непривлекателни. Това пък поражда вълна от фалити на световно известни инвестиционни банки, паника и рязко свиване на ликвидността.
В общи линии дотук и като причини, и като следствия, и като етапи събитията съвпадат с тези от Великата депресия от 1933. Засега опитите да се овладее кризата са неадекватни, защото никой не се занимава с причините, а се правят опити да се тушират последствията. На всичкото отгоре, тези опити се опитват да приложат рецептата на Кейнс за преодоляването на Великата депресия. Тя обаче не е адекватна на днешната ситуация, защото макар и да има силни прилики между депресиите в историята, така има и разлики. Тези разлики са свързани най-вече с природата на повишаването на производителността на труда. И при четирите предишни депресии в историята производителността е растяла по различни причини, по различни начини и съответно е изисквала различни промени в икономиката. В друга тема, както вече обещах, специално ще разгледам причините за ръста на производителността на труда от края на 90-те години. Само така можем да имаме отговор на въпроса, какви са възможните изходи от сегашната криза и най-вече кога и как ще се случат.