Създаването на обща теория на цивилизациите изисква определянето на най-съществените им свойства, разглеждани в тяхната взаимовръзка и системност като цялостен социален организъм. През последните години много известни изследователи като В. Троицки, Е. Маркарян и др. доказват необходимостта от развитието на нова научна област „екзокултурология”, обединяваща идеи от социологията, кибернетиката и общата теория на системите. Естествен етап в закономерната космизация на културата е приемането на функционален модел, изразяващ характерните особености на възможните цивилизации, възникнали на базата на сходни биологически характеристики.

Семантична и прагматична интерпретация на контакта

Представата за космическата цивилизация като общност от разумни същества се основава на екстраполационния подход в посока земно общество – междупланетна формация – галактически съюз. Акцентът върху разумност произтича от класическото определение на разума във фундаменталния труд на Ст. Лем „Сумата на технологиите” като „хомеостатичен регулатор от втори ранг – мозък, осъществяващ самопрограмиране за сметка на обучението и способен да противостои на измененията на средата, в която съществува, чрез действия, детерминирани от исторически придобито познание, за разлика от регулатора от първи ранг – генетично програмиран инстинкт”.(Лем 1968; 102) Говорейки за контакти между разумни системи, ние априори приемаме субектната природа на участниците в междупланетна комуникация. Тук е уместно да си спомним дефиницията на А. Тюринг за разумност като система, способна да имитира в диалог друга себеподобна.(Turing 1950; 433) Изхождайки от разкриващото се все по-голямо разнообразие от физически характеристики в обитаваната от нас вселена, можем да разширим нашето разбиране за космическа цивилизация като множество от комуникиращи в различни пространствено-времеви измерения социални организми, възникнали от генезиса на биологично различни структури, но присъединяващи се към обединяваща ги социокултурна общност.

От гледна точка на контакта с извънземни цивилизации, разглеждан чрез единството на неговите познавателни, преобразователни, комуникативни и ценностно ориентиращи аспекти, възприемането на смисъла е краен резултат на постигнатото разбиране на действията на чуждия. Вникването в съдържанието обхваща два основни момента:
Семантично разбиране, определящо какво иска да ни съобщи източника. То е свързано с дешифровката на посланието и формирането на тезаурус от приеманите знакови символи.
Прагматично разбиране, установяващо каква реалност в съответствие с тезауруса на реципиента стои зад полученото съобщение.

В най-общ план семантичното разбиране представлява превод на текста от езика на комуникатора на езика на реципиента при запазване на концептуалната система на първия. Погледнато в друг ракурс това е изразяване на концепция, вложена в съобщението на комуникатора, чрез средствата на концептуалната и знакова система на реципиента. Такова разкодиране се прилага както при дешифровката на мъртвите езици – ръкописите на маите, древнохристиянските текстове от Кумран, така и при разпознаването на сигнали от извънземни цивилизации. (Пановкин 1981; 186).

Прагматичното разбиране се състои в установяването на съответствие между изпратените символи и модела на света, в който живеем, с други думи – между получената информация и тезауруса от понятия, с който разполагаме. В процеса на прагматичното и гносеологично дешифриране се извършва своеобразна корекция на модела на основата на получения от символите и от целите на посланието образ на чуждата цивилизация. В крайна сметка въпросът за достоверност на знанията за космическа цивилизация, получени в резултат на комуникация, се явява конкретизация на общотеоретичния въпрос за съотношението на истината с практиката като неин критерий.

На Бюраканската конференция по проблемите на връзките с извънземни цивилизации бе предложен следният идентификационен признак: За да се признае старинен текст или признак като свидетелство за посещение на извънземни, те трябва да съдържат елемента на „космическото кенгуру”, т.е. такъв невероятен за нашата планета детайл, който може да се намери само в космоса и не може да измислен на базата на познатите ни земни реалии (CETI 1975; 161). Своето название този феномен получава благодарение на умозрителното съждение: Ако не знаем нищо за кенгуруто, не можем да измислим същество, което носи децата си в специална торба на корема. Но древногръцкият писател от ІІ век Лукиан в своето фантастично повествование за жителите на Луната пише: „Коремът служи на селенитите като джоб. Той се отваря и затваря, за да могат малките им през студените дни да се крият в него.” (Лукиан 1935; 177). Да се определи земния или извънземен произход на дадено послание или обект, те следва да се разглеждат контекстуално в тяхната взаимна връзка с окръжаващата ги среда, а също на базата на сравнителен анализ с типологически сходни форми. Тяхната аномалност ще бъде доказана ако не може да се впише в типологичния ред на еволюционно свързаните земни обекти.

Възможно ли е да се постигне разбиране на базата на комуникация чрез обмяна на символи? Нека се опитаме да разтълкуваме това чрез пример. През 1972 г. бе изстрелян космическият апарат „Пайънир 10” към Юпитер. Изпълнявайки основната си мисия, той напусна пределите на Слънчевата система и в днешно време се движи със скорост 12,5 км/сек. към съзвездието Алдебаран. Възможно е обектът да бъде открит и изследван от друга извънземна цивилизация. За този случай на борда му има послание на металическа плочка, която според авторите й ще бъде разбрана от всяко разумно същество. Посланието изглежда така. В горния ляв ъгъл е схемата на атома на водорода. Под нея е фигура от няколко лъча, излизащи от една точка. Отдясно на фона на контурите на „Пайънир 10” са изобразени голите фигури на мъж с издигната дясна ръка и жена. Отдолу е схема на Слънчевата система от 9 планети, като третата планета е отделена от реда и е показано, че от нея стартира „Пайънир 10”.

mesage

Как хипотетичният извънземен, дори ако е хуманоид може да разбере всичко това? Как би се досетил, че 10-те разположени на ред кръгчета с надписи са Слънцето и планетите от Слънчевата система, ако „Пайънир 10”, посочен на края на дъгата със стрелка, е изобразен с големината на планета? По-скоро той ще реши, че това е схема за състоянието на възлите и отсеците на апарата. Мъжът и жената на фона на очертанията на „Пайънир 10” ще възприеме като екипаж на космическия кораб при условие, че той самият е хуманоид, а нехуманоидът ще изтълкува двете фигури като допълнителни агрегати към двигателя. Естествено е по-близкият до нас по разум да си зададе въпроса: Къде е изчезнал този екипаж? И да потърси отговора в жеста на мъжа като прощален поздрав. Хуманоидът ще реши, че е станала авария без шансове за оцеляване и поради това е оставено съобщението. Сатурн в схемата е изобразен като кръг, пресечен от черта за обозначаване на пръстените, което лесно може да се приеме за индикация за нанесено поражение, а атомът на водорода и излитащите лъчи като указател за експлозия.

Естественият резултат ще бъде рапорт за произшествието от рода на: „Намерен е космически апарат от неизвестна цивилизация с екипаж от две същества, загинали при авария и оставили пиктографично съобщение: Взрив на водорода в четвърти отсек, пробиви в седми отсек, корабът се руши, прощавайте, сбогом…” Ако хуманоидите са сходни с нас по разум и социална организация, можем и още да пофантазираме. Рапортът се разпространява в медиите, сюжетът му влиза в епоси, балади, филми за гибелта на две любящи сърца със задължителното уверение, че произведението се основава на действителни събития. Мъжът и жената, съществуващи само като схематична рисунка, ще придобият имена, плът, чувства и ще се превърнат за хуманоидите в своего рода Орфей и Евридика на космическата ера. А нашето послание до чуждата цивилизация никога няма да бъде прочетено. Изводът е, че тълкуване на подобен тип семантична информация, стартираща от чисто хуманитарни възприятия, основаващи се на парадигмите на земната култура, история, етика, религия и обичаи, по всяка вероятност ще доведат извънземния разум до погрешни решения. Проблемите на контакта следва да се решават със съвместните усилия на зоопсихолози, биолози, кибернетици, математици, физици и химици и едва след това с намесата на хуманитариите. Нещо, което все още не се отчита достатъчно.

Езикът на вселената според Лефевр

Опити за създаване на единен език на вселената бяха предприети от проф. Владимир Лефевр – създател на теорията за рефлексивността. Неотдавна вниманието му бива привлечено от космическия обект SS433, в чийто облик той намира някакви изкуствени характеристики. Обектът се състои от две звезди – гигант и малка, необичайно компактна, природата на която астрофизиците не могат да определят и до днес и я отнасят ту към черните дупки, ту към неутронните звезди. Малката звезда има твърде сложно и странно поведение – тя изтегля вещество от звездата-гигант, захранва се с него и изхвърля излишното в тънки струйки с огромна скорост в космическото пространство. Лефевр анализира спектрите на SS433 за потвърждение на своите догадки относно съществуване на музикална хармония в устройството на материалната вселена и достига до удивителен резултат – спектралните линии в определени моменти съответстват на мелодия от девет ноти – до-ми-фа-сол-сол-ла-си-до-ре при това с невероятна точност. Нещо незабелязано от астрономите, които просто не са си поставяли такава задача. Вероятността за такова съвпадение според изчисленията на Лефевр възлиза на нищожната 1/1000. (Лефевр 2003; 420) И ако това не е съвпадение, какво е? Кой е този неизвестен композитор и къде да търсим нашите братя по разум? И защо трябва да очакваме, че те ще приличат на нас?

Още Циолковски обсъжда възможността за възникване в космическото пространство на особени ефирни същества, способни да получават енергия непосредствено от Слънцето. Лефевр предполага, че такива същества могат да се състоят от агрегат подобен на SS433 и обгърнат от плазма. Ролята на скелет и нервна система в него ще играят магнитните силови линии, а ролята на мускули – потоците от частици. В центъра естествено е сърцето подобно на компактната част от SS433, захранващо останалото тяло с вещество и енергия. А откритата мелодия е средство за предаване на някаква емоция, координираща дейността на собствения организъм, а може би и предназначена за братята по разум.

Много изследователи отбелязват удивителното сходство на SS433 с радиогалактиките и квазарите, разсеяни по цялата видима част на Вселената. По същия начин те са обкръжени с дискове от вещество и го преработват в плазма, като изхвърлят част навън. Но тяхната мощност е милиони пъти по-голяма. Така SS433 може да се окаже ключ към вселенския разум.

В съответствие с хипотезата на Лефевр разумният живот не изисква задължително за своето съществуване такова съчетание на условия, каквото се е установило на Земята. Другите форми на разумен живот се нуждаят преди всичко от изключително мощни източници на енергия – звездите. Поради това логично е да се очаква, че цялото космическо пространство е запълнено с общности от разумни същества.(Лефевр 2005; 125-130)

Традиционното тълкуване на комуникацията между различни космически цивилизации като обмен на знания съвсем не е наложително според Лефевр. Доколкото емоционалната сфера на всички космически същества, включително и на нас, е предопределена от едни и същи физически закони, тя трябва да има тъждествена структура във всички сектори на Вселената. Тогава защо да не ползват разбираем за всички набор от музикални интервали? Лефевр илюстрира своята хипотеза по следния начин: Представете си мастит учен, разговарящ с десетгодишно дете. Едва ли можем да очакваме, че ще намерят общ език, ако обсъждат въпрос примерно за границите на приложение на тензорния анализ. Но те могат да общуват пълноценно ако с тях има музикален инструмент. Единият може да започне мелодия, другият да я продължи или да предложи друга. Чрез музиката те могат да си предадат и радост и тъга. По тази аналогия различните цивилизации могат да се намират на несравними стадии на интелектуалното и техническо развитие, да нямат основа за обмен на знания, но еднаквата организация на емоционалната сфера да им позволи да общуват равностойно, като си отправят музикални послания.

Сегашното мълчание на космоса изследователят обяснява с изчерпването на енергията вследствие повишаване равнището на развитие на космическите субекти. Те се затварят в своеобразен „космически пашкул”, които означава, че колкото по-развито е едно космическо същество, толкова по-трудно е да се наблюдава. Но на ранните стадии на развитие космическите субекти се явяват мощни източници на излъчване, така че остава надеждата да се прехванат музикалните съобщения, които си обменят.

Лефевр привежда в книгите си един много красив модел на космическата корекция. Той се основава на забележителната мисъл, че принципите на морала и естетиката са универсални и са дълбинно свързани със съществуването на техните носители в съответствие с неговата теория за рефлексивността. Според Лефевр оцелява само тази общност от интелекти, всеки член на която действа според максимата, че и останалите действат за общото благо независимо от риска за себе си. Моралният закон в мен и звездното небе над мен – тези две повели, изпълващи душата на кьонигсбергския философ Кант с удивление и благоговение са свързани в своята най-съкровена същност. Тези, които се отклоняват от следването на моралния императив на Кант няма да успеят да достигнат звездите в космическата скала на времето.

Биокосмологични паралели

Общата теоретична база, на която явно или неявно се основават изследванията в областта на CETI (от англ. Communication with Extraterrestrial Intelligence – комуникация с извънземен разум), може схематично да бъде представена във вид на следните предположения:
Във Вселената съществуват планети, пригодни за възникване на живот.
На някои от тях животът вече е възникнал.
На някои от тези планети животът е еволюирал до появата на социално комуникиращи разумни същества.
Някои от създадените общности развиват наука и техника до равнище, позволяващо да се установи междупланетна комуникация.
Такива общности са достатъчно много, за да придобият смисъл експериментите за установяване на контакт.

Още на границата на ХІХ век през 1899 г. Никола Тесла, провеждайки опити по измерване напрежението на електрическото поле на Земята близо до Колорадо Спрингс регистрира периодични смущения, които не могат да бъдат обяснени с естествени причини. “Имам усещането”, пише той, “че аз бях първият, който прие приветствието, предадено от една планета на друга. Когато обществото на Червения кръст се обърна към мен с молба да посоча едно от най-значителните достижения на идващия век, аз заявих, че това може да бъде потвърждаването и разшифровката на тези космически послания.” (цит. по Anderson 1961; 374) Този епизод отбелязва прехода към непосредствено научно усвояване на проблема за връзките с извънземни цивилизации.

Какъвто и проблем на извънземните цивилизации да вземем, ние задължително изхождаме явно или имплицитно от това, че разглеждаме чуждия живот и цивилизация в Космоса като подобни на земните. Такава постановка се явява като основен теоретико-познавателен принцип, доколкото досега единствено нашата цивилизация е този информационен модел, от който черпим хипотетично знание за извънземните цивилизации. И докато този опит не получи съответната космическа интерпретация, очакванията за помощ от чуждите цивилизации са упование на чистата случайност.

Логичен се явява въпросът: Заложени ли са в първоатома, от който е възникнала Вселената, пътищата на нейното разгръщане в пространството и времето или разлетелите се частици след първоначалния взрив случайно са формирали днешния наш свят? Един от първите, открили аналогия между първоатома и гена е руският академик И. Шкловски: “Невероятното разнообразие на звезди, планети, комети, жива материя с нейната невероятна сложност и всичко останало, за което дори нямаме понятие – всичко се е развило от примитивния плазмен облак. Неволно се натрапва аналогията с някакъв гигантски ген, в който е закодирана цялата бъдеща невероятно сложна история на материята във Вселената.”(Шкловский 1973; 100) Действително, не само животът и разумът, но и цялата физическа Вселена е толкова сложна и законосъобразна, че именно поради това тя не може да бъде просто резултат от случаен сблъсък на елементарни частици. Сблъскват се частици с предварително зададени свойства, взаимодействащи си по определени закони. А точно това предрешава образуването на звездните галактики, такива каквито ги познаваме.

Биокосмологичните паралели все повече привличат вниманието на учените и философите. В. Казютински подробно анализира въпроса за предварителна зададеност на възникването на космически цивилизации от началните условия на съществуване на Метагалактиката и предполага, че тяхната закодираност в първоатома е възможна, ако съществуват закони на еволюцията, общи за всички структурни равнища на физическата реалност. (Казютинский 1981; 84-86)

В широкия смисъл на думата възможността за съществуване на социокултурни системи действително е заложена в първоатома, щом нашата земна цивилизация съществува. Наличието на необходимия набор от външни условия за последваща еволюция на живота – метагалактически, галактически, звезден и планетен получи названието антропен принцип, чиято същност се свежда до очевидното твърдение: Щом вече сме се появили, Вселената не може да забрани нашето съществуване. С други думи, фундаменталните характеристики на Метагалактиката, а следователно и на първоатома, от който е възникнала, са такива, че на определен етап от нейното развитие може да възникне живот. Развитието на Метагалактиката от състояние на свръхплътна капка през облак от водороднохелиева плазма до многобразния звезден свят, който наблюдаваме днес, демонстрира постоянния ръст на богатството на нейното съдържание.

Интересни са опитите на М. Маруяма да изведе някои закономерности на извънземните култури от принципите на антропологията. При това Маруяма обръща особено внимание на тези земни култури, които са се оказали встрани от общия поток на историята – модели на света, които съществено се отличават от европейските. (Maruyama 1975; 3) Можем естествено да се съмняваме дали логиката на индианците навахо или на африканските догони най-добре отговаря на съвременните възгледи за самоорганизиращата се Вселена, но разбирането за това, че няма рязка граница между контактите на различаващи се етнокултури и между космически цивилизации крие полезен евристичен заряд.

По мнението на друг известен изследовател М. Папажианис пределите на растежа, зададени от самата природа, действат като своеобразен филтър, през който минават само цивилизации, отказали се от материалните ценности в полза на интелектуалните и достигнали вътрешен мир и стабилност. Нарушилите пределите на растежа бързо загиват, разбира се според галактическите времеви измерения. От това следват два извода: че не бива да се боим от контакти с оцелелите цивилизации, тъй като те ще са миролюбиви, доброжелателни и високоморални и че еволюцията на разумните същества неминуемо води към техния теозис, т.е. моралното и духовно съвършенство. Това сякаш говори за съществуването на творец на Вселената, който създава човека по свой образ и подобие, за да унаследи този свят. (Papagiannis 1984; 317)

Галактическото културно поле

Приемайки хипотезата за наличие на множество космически цивилизации в Галактиката, логично е да се приеме, че стремително растящата информация я превръща в единно културно поле. С натрупването си тази информация се структурира в система, в която възникват процеси на самоорганизация. Фактически галактическото културно поле представлява равнище на организация на материята, качествено превъзхождащо равнищата на отделните разумни цивилизации, многократно превишаващо ги по време на съществуване и количество на обработваната информация. По своите параметри то се отличава от метацивилизацията, основаваща се на ефективно взаимодействие между планетните цивилизации, тъй като в него връзките с отделни култури може да бъде предимно еднопосочна. (Панов 2008; 185-190)

Галактическото културно поле по същността си напомня това, което Лефевр нарича „космическа корекция”. С това понятие той обозначава съгласуваните действия на множество разумни космически субекти за създаване на условия, стимулиращи живота и разума във Вселената. Галактическото културно поле е именно такъв вариант на космическа корекция, тъй като разкрива нови възможности за развитието на междузвездни комуникации и създава условията за появата на структурни форми на материята, качествено превъзхождащи настоящото равнище на разума.

Резултат от установяването на контакт с чуждоземна цивилизация ще бъде формирането на хетерогенна социокултурна система. Ако моделът на галактическото културно поле е достоверен, посланието, изпратено от високо развита цивилизация, ще съдържа информация на само за самата нея, а би могла да транслира знания за милиони други, както и за милиарди години еволюция на Галактиката. Подобен род послание по всяка вероятност ще представлява сложна разгърната информационна система – своеобразна банка от екзознания. Логично е такъв информационен комплекс да бъде предназначен за цивилизации на сходно технологическо равнище, усвоили основните закономерности на фундаменталните природни науки. Най-съществената част в базата данни от екзобанката ще бъде това, което засяга различията с чуждата цивилизация – биология, история, бит и традиции, митология, изкуство. Такава информация с преимуществено хуманитарен характер ще формира нови функции на познанието в различните разуми.

Технологическа цивилизация, стабилизирала своето съществуване на базата на усвояването на космическа информация с хуманитарен характер можем да окачествим като екзохуманитарна. Пред агресивната екстензивна експанзия във Вселената такава цивилизация би предпочела виртуалното информационно проникване чрез екзобанка от знания за другите цивилизации.

Усвояването на екзобанка от знания като сложен итеративен процес без строго определеви времеви параметри може да бъде определено като екзонаука. В качеството си на алтернативен източник на информация тя би се превърнала в нов подход към човешкото познание, съществено отличаващ се от традиционната емпирична наука и неемпиричните методи на изследване. Общата екзонаука по необходимост ще включва и такива частни екзонауки като сравнителна екзобиология, екзоистория, екзолингвистика и други без аналог с традиционните – изучаване на аспекти на глобалните структури и динамиката на галактическото културно поле.

В хода на изследване проблемите на извънземните цивилизации намират решение и многообразни проблеми на чисто земното познание. Така при изследването и конструирането на език за междупланетни комуникации чрез решаването на логически и семиотични проблеми се извършва по-нататтъшно обогатяване и обобщаване на теорията за знаковите системи. В един от неговите варианти – Линкос на Фройдентал информационните средства, предназначени за връзка с извънземни цивилизации, носят изцяло антропоморфен характер – основават се на понятия, известни на земните жители.

Изследването на логическите и семантични аспекти на извънземните цивилизации оказва положително въздействие върху разработката на нови сектори от засегнатите науки и съдейства за тяхната космизация. Самото търсене на цивилизации в други планетни системи изисква по-внимателен и обобщен поглед върху достиженията на човешката цивилизация и нейния културен потенциал. В междузвездната сонда Вояджър бе направен опит да се вложи обобщена информация за историята и дейността на човека и човечеството. Изпращането на такава информация е висша отговорна дейност, която изисква цялостен анализ на равнището на общочовешката култура. За осъществяването на тази цел е необходим поглед от космически позиции с отчитане на възможните гледни точки на други представители на социалната форма на организация на материята във Вселената.

Литература
Лем , Ст. Сумма технологии. Москва, „Мир” 1968.
Turing, A.M. Computing Machinery and Intelligence. Mind 1950, Vol. 59, P. 433-460.
Пановкин, Б. Н.. Информационный обмен между различными высокоорганизованными системами. B: Проблемы поиска внеземных цивилизаций, с. 186-196., Москва, „Наука” 1981.
Проблема CETI (Связь с внеземными цивилизациями). Под ред. С. А. Каплана., Москва, „Мир” 1975.
Лукиан. Собрание сочинений. Т. ІІ, Москва 1935.
Лефевр, В.А. Алгебра совести. Пер. с англ. Москва, „Когито Центр” 2003.
Лефевр, В.А. Космический субъект. Москва, „Когито Центр” 2005.
Cited acc.to: Anderson I. Extra-Terrestrial Radio Transmissions/Nature 1961, Vol.190, N 4773.
Шкловский, И.С. Вселенная, жизнь, разум. Москва, „Наука” 1973.

10. Казютинский, В.В. Общие законы эволюции и проблема множественности космических цивилизаций. Труды ХV чтений К.Э. Циолковского. Москва 1981.

11. Maruyama M., Harkins A. (Eds.) Cultures beyond the Earth. N.Y. 1975.

12. Papagiannis, M.D. Natural Selection of Stellar Civilizations by the Limits of Growth. QJRAS 1984. Vol. 25, N 3.

13. Панов, А.Д. Универсальная эволюция и проблема поиска внеземного разума (SETI). Москва, URSS 2008.

SEMANTIC ASPECTS OF EXTRATERRESTRIAL CIVILIZATIONS
Vassil Sivov
Summary

Are we alone in the Universe or are we but one of many advanced technical civilizations? Assuming that we are not alone and wished to make contact with our galactic neighbours how could we do so? When humans communicate, meaning comes from written and verbal language embedded in metaphor. However, the public nature of metaphoric language reduces the personal essence of individual experience during translation into words. The delusion of shared metaphor being obtained through written and verbal language distorts our views of reality, it impairs our ability to empathise with others, and it disharmonizes our attempts to attune to any invariants and affordances of universal language. This paper attempts to identify some of the elements of universal language and probes the limitations of the communication metaphor as a way of empathising between humans and other intelligent life. Our investigation suggests that if Communication with Extraterrestrial Intelligence (CETI) is to become realised then a new paradigm for human empathising based on human ethology and nonverbal, non-metaphoric language, embracing the Eastern awareness of wholeness is required to replace the current Western paradigm with its dependence on words and transfer.