Измина една година от най-сериозния правен досега опит за образуване на световно правителство, което да има по-големи правомощия дори от Съвета за сигурност на ООН. Конференцията в Копенхаген се провали. Страните от третия свят категорично заявиха, че няма да участват в безумието на Запада. Разрази се скандалът Climategate, който нанесе сериозни поражения на медиите в опитите им да наложат глобаната лъжа за глобалното затопляне. Западните страни преживяха небивало тежка зима и гласовете на здравия разум започнаха да се чуват от всякъде. Очевидно дори и в политическата класа започва да зрее разбирането за опасния път, по който искаха да тласнат човечеството. През лятото на 2010 г. небезизвестната неформална организация на най-влиятелните хора в света, Билдерберг, на своята среща в Испания неочаквано обсъди заплахата от … глобалното застудяване. Не е ясно дали според тях са заплашени огромните им политически и икономически инвестиции в глобалното затопляне или най-накрая са разбрали, че застудяването може да има много по-катастрофални последици за човечеството, отколкото затоплянето, но случаят е показателен. Очаквайте в скоро време вечно готовите медии услужливо да започнат да говорят за небивали студове и удобно да забравят за горещините.
От една-две години насам далновидно терминът „глобално затопляне“ беше заменен с по-неутралното „климатични промени“. Така каквото и да става все ще бъде удобен повод правителства, корпорации и фондации да ни плашат и да ни спасяват със собствените ни пари. Глобалната лъжа иска да живее. От алчност на шепа климатолози, тя се превърна в апетитен кокал за милиони представители на т.нар. елит.
Дали ще успеем да предотвратим пораженията, които носи със себе си тази глобална лъжа, ще покаже времето. Или глобалните температури.
Изтеглете книгата оттук:
Глобалната лъжа