Човешкото бъдеще изглежда мрачно и безизходно. Публичното пространство е изпълнено с тревожно чувство за съдбоносни промени, които засягат и ще разтърсят живота на всеки един от нас. В същото време не е ясно какво всъщност става, какви са причините за всеобхватните кризи, в които сме въвлечени по един или друг начин. Съществуващите опити за обяснение на ставащото пред очите ни можем да подредим в следните няколко типа, които общо взето са традиционни:
•Геополитическа интерпретация: всичко е борба между световните сили за разпределение на сферите на влияние;
•Класово-морална интерпретация: всичко е заради лошия капитализъм, който поражда социална несправедливост и неравенство;
•Конспиративно-корпоративна интерпретация: донякъде тя може да се разглежда като наивен митологичен вариант на класово-моралната, защото капиталистическата класа е персонифицирана в някакви тайни общества от богати хора, които дърпат конците на света чрез своите всепроникващи корпорации;
•Културно-цивилизационна интерпретация: свидетели сме на сблъсък на цивилизациите, разбирани като някакви глобални културни пространства, основани на различни видове религии.

Интересното е, че може би всяка от тези интерпретации може в някаква степен да обясни случващото се, но очевидно не може да го обясни в неговата цялост, като един непрекъснат процес с множество различни проявления. И не става дума само за случващото се днес, но и в ретроспекция от един век назад. Защо през 20 век в рамките на три десетилетия се разразиха две световни войни, при които убийството на хора достигна индустриални мащаби, а след това имаме седем десетилетия, в които войните никога не станаха световни, а освен това се наблюдава трайна тенденция за намаляване на жертвите им? Какво беше Съветския блок, откъде се пръкна на бял свят, как постигна статус на Велика сила и защо толкова бързо и неочаквано дори за своите противници рухна в рамките на няколко години? Защо САЩ не успяха да се порадват на повече от десетилетие безоблачно световно господство, при положение, че излязоха като неоспорим победител от Студената война? Как стана така, че вековните вражди в Европа свършиха с политическо и икономическо обединение на континента, но това обединение не направи Европейския съюз значим геополитически играч, а го превърна в крехък изящен кристален сервиз, заплашен от всяко помръдване на геополитическите слонове? Какво накара Русия, наследникът на СССР, преди две-три години рязко и неочаквано да смени своето поведение на световната сцена, като успя да въвлече себе си в една геополитическа игра, която очевадно е много рискова и неизгодна за самата Русия? Поради каква причина в началото на 21 век религиозната агресия на мюсюлманския свят стана световен проблем, докато преди това векове наред не беше фактор в световните дела? Какво всъщност става в икономиката на света и защо непрекъснато сме изненадани от кризи в различни мащаби, а пазарите се държат крайно непредсказуемо?

Този списък от въпроси може да бъде продължен и детайлизиран. Тук ще се опитам да предложа моя прочит на световните дела – така как аз си обяснявам ставащото днес.

Още в годините, когато се разрази последната световна финансова криза, изказах предположението, че може би сме свидетели на нов вид класова борба, но не между класите на капиталистите и работниците, а между класата на глобалната промяна и класата на националното статукво. След това насочих вниманието си към различните проявления на тази класова борба и постепенно за мен започнаха да се очертават едни връзки между уж несвързани неща, които връзки дават възможност да се подреди привидния хаос на световните и исторически събития в един общ закономерен процес. В книгата си „Възход и падение на индустриалната цивилизация“ за първи път систематизирах тези свои виждания като набелязах и някои от механизмите, които генерират кризите на които сме свидетели във всички области на обществения живот, на всички нива и навсякъде по света.

Най-общо казано, аз твърдя, че всички общества имат тройна компонентна структура – хора, технологии и институции, като тъкмо балансът между тях поражда хода на историята и явленията, които наблюдаваме. Този баланс е много деликатен и подчертано динамичен, защото промяната по един или друг начин на всеки един от тези компоненти на обществото моментално води до промяната на другите два, а оттам на свой ред те също го променят – получава се една привидно хаотична система от положителни обратни връзки. За да имаме устойчиво общество трябва да имаме и перфектен синхрон между хората, технологиите и институциите, а това уви се получава много рядко и за кратко (да си спомним фаустовското „о, миг поспри – ти си тъй прекрасен“). По принцип заради тази своя тройна структура обществата са крайно неравновесни системи. Това поражда състояние на непрекъснати кризи, които в исторически план са били „изнасяни“ (и продължават да бъдат изнасяни) навън от обществата под формата на агресия към други общества. Да, но в началото на 20 век на планетата започва да става тясно. Всеки такъв опит за „износ“ на вътрешни кризи моментално предизвиква серия от карамболи, които връщат кризисните явления обратно към обществото, което ги е породило. Просто кризите вече не могат да „заглъхнат“ в някакво регионално изолирано пространство – такива пространства не останаха. Този процес, познат под името „глобализация“, има своите агенти (групи от хора), своите движещи сили (технологиите, чрез които променяме средата) и своите форми (институциите, които подреждат взаимодействието между агентите и движещите сили). Нека да видим кои са всъщност тези хора, технологии и институции, които днес причиняват смутните времена, в които живеем.

Както казах, в процеса на глобализация се оформиха две основни класи, които са много разнолики и противоречиви. Класата на глобалната промяна се състои от всички онези хора, които по някакъв начин печелят от нея. Тук не са само корпоративните елити, но и всички, които си изкарват хляба чрез производството и обработката на информация. Информацията по самата своя природа не може да бъде държана в някакви граници и за нея свободното движение в световен мащаб е най-естественото нещо. Това движение на информация, породи и движение на капитали и движение на стоки. Вече има огромно количество хора, бедни и богати, които обслужват това движение, и които имат материалния интерес то да не спира и да се разраства – това са хора на науката, финансисти, предприемачи, търговци, IT специалисти и т.н. В същото време, има също толкова многобройна класа на националното статукво. Тук са всички онези, за които поради някаква причина това движение на информация, стоки и капитали поражда негативни последици. Просто те могат да оперират и получават реализация на своите интереси в някакви регионални или национални мащаби, или в относително затворени културни пространства. Това са политици, бюрократи, хора закрепостени към някакво производство на стоки, хора с трудности да нагодят своите умения в този непрекъснато променящ се свят. Сблъсъкът между интересите на тези две класи приема на разнообразни форми – като се започне от всякакви форми на национализъм, религиозен екстремизъм и се стигне до опитите за формиране на световни бюрокрации, които да регулират всичко и всички. Например, слабостта на Европейския съюз може да бъде обяснена с интереса на голямата част от европейците да живеят в едно общо икономическо пространство и интереса на националните бюрократични и политически елити да държат Европа разделена в рамките на старите национални държави. В същото време има и много европейци, които губят от този процес на европейска интеграция, но съществува и новата прослойка на европейската бюрокрация, която печели от това състояние на противоречие между държави и хора, тъй като само по този начин – да регулира този хаос – може да оправдае собственото си съществуване. Нещо повече, решенията в Брюксел непрекъснато пораждат кризи, които създават работа на европейските чиновници.

До голяма степен класовата борба между глобалната промяна и националното статукво се поражда и подхранва от развитието на технологиите. С навлизането на цифровите контролери през 70-те години на 20 век започна една перманентна революция в производството. Все повече хора биват изтласквани от производството на стоки и са принудени по един или друг начин да произвеждат и обработват информация. Това обаче обърка всички преразпределителни потоци в рамките на старите национални държави, създаде експлозия на потребителското общество като единствена възможност да се задоволява непрекъснато нарастващата производителност на труда, а освен това непрекъснато унищожава стари традиционни отрасли и надува пазарни балони в национални и глобални мащаби.

На глобално ниво протича и фундаменталната криза в националните институции. Движението на информация, капитали и хора ерозира държавите като форма на организация на обществата, базирана на ексклузивен контрол върху дадена територия. Този ексклузивитет на държавата е заплашен както от корпорациите, които се оказаха далеч по ефикасна форма на свързване на света в едно цяло, отколкото квази-държавните образования като ООН, така и отдолу – от самите хора, които виждат, че могат вече да организират по места своя живот далеч по-добре отколкото едни бездушни държавни бюрократични апарати, които често имат свои собствени интереси, противоположни на интересите самите хора.

Може дори да се обобщи, че живеем в епохата на разпадането и отмирането на държавата като форма на организация на обществото. И този процес не е от вчера и днес. Тъкмо в контекста на това отмиране може да се интерпретира случаят със СССР. Там държавната бюрокрация се оформи като отделна корпорация-собственик на самата държава. С така наречения социализъм всъщност беше подменена същността на класическата национална държава – от субект, владеещ съдбините на хората на дадена територия, тя се превърна в обект, собственост на една социална организация – нейната бюрокрация. И когато тази корпорация достигна границите на естествения си растеж – границите на притежаваната от нея държава – тази корпорация фалира. Нейните наследници в Русия така и не успяха да преформатират тази бюрократична корпорация в производителна форма, и съответно виждайки че губят на световните пазари решиха, че е най-добре да се реставрира старата форма на централизирана бюрократична корпорация, владееща националната държава. Както обаче се знае, нито една реставрация на миналото не е успяла. Никой не може да върви срещу естествения ход на времето. Остава да видим как точно ще протече повторния фалит на Русия.

В същото време, производствените корпорации на Запад, точно защото не бяха обвързани с дадена държавна територия, много бързо се развиха до състояние при което да диктуват дневния ред на националните държави. И тъкмо този корпоративен диктат върху националните държави ни спаси от трета унищожителна световна война – просто корпорациите нямат интерес да воюват за територии. Самият Европейски съюз се роди като корпоративен договор между производители и се изроди като опит за създаване на наднационална корпорация от бюрократи – друг тип непроизводствена корпорация, отричаща националните държави. Трябва да се отбележи, че и в другите световни центрове като САЩ и Китай, националните бюрокрации се обособиха като особен тип корпорации, които имат собствен специфичен интерес, пораждан от владеенето на дадени територии. Тъкмо този специфичен интерес според мен породи и поредица от неадекватни на съвременния глобален свят намеси на САЩ в различни региони на света. Важното е да се подчертае, че тези неадекватни намеси нанесоха значителни щети на самите американски корпорации. Една от причините довели до световната финансова криза беше изключително големите загуби на американската икономика, породени от нахлуването на САЩ в Ирак, които загуби стагнираха доходите на американците, а оттам това допринесе и за ипотечната криза, от която започна веригата от икономически трусове през 2007 г. За тази криза има и други, много по-дълбоки предпоставки, които съм посочил в други статии, но държавната бюрокрация на САЩ, която се ръководи от един политически елит формиран в други епохи и при други обстоятелства, има сериозна вина за ерозирането на световното лидерство на държавата САЩ. Оказва се, че тя пречи на самите американци. Феноменът Доналд Тръмп е само един от индикаторите на това. Неговата неочаквана популярност е израз тъкмо на все по-разминаващите се интереси на американците и тяхната държава. Тя просто вече не е тяхна. Тя е собственост на един политически елит, който не разбира какво става в съвременния свят.

Един от примерите за неадекватна намеса на САЩ е тъкмо това, което става в момента в Близкия изток. Там протича процес на разпадане на изкуствено създадени псевдо-национални държави, които десетилетия наред бяха само фасада на племенни корпорации, експлоатиращи ликвиден енергиен ресурс. Когато глобалната технологична революция започна да променя логиката на ползване на този ресурс в световен мащаб и енергийните потоци от и през региона, съвсем естествено тези племенни корпорации изпаднаха в криза и започнаха яростна териториална конкуренция по между си. Вместо да подпомогне решаването на тази кризисна ситуация чрез интеграцията на местните племенни корпорации в глобалния корпоративен пазар, каквито представляват политиките на най-развитите емирства в Залива, САЩ като бюрократична корпорация тръгнаха да налагат собствения си политически модел върху напълно чужди и различни културно-политически реалности. Съответно се озовахме в една остра и заплашващия целия свят криза. От своя страна племенните корпорации от региона започнаха чисто търговска дъмпингова война в опит да възвърнат старото си положение на доминиращ световен играч в пазара на енергийните суровини.

Какво ни чака в тези бурни времена, когато националните държави под една или друга форма си отиват? Много е трудно да се предскаже как точно ще протече този процес, тъкмо защото е много сложен и много дълбок. Както видяхме през последните сто години, много неща които ни изглеждат непоклатими и вечни, могат да изчезнат в небитието за броени дни. В момента е много трудно хората да повярват, че един ден няма да има държави. Някак си противоестествено звучи. Но пък от друга страна всеки ден всеки от нас търпи по един или друг начин последствията от противоестествените решения на окопалите се държавни бюрокрации. Въпросът е докога ще търпим? И какво може да се направи за да излезем от тази глобална криза?