Едно от изискванията пред социалните науки е да допускат вертикална интеграция с по-„ниските“ етажи от науките за човека: психология, оттам – биология (особено неврофизиология) и етология (наука за поведението, в която човекът се разглежда като един от животинските видове). Икономиката също е социална наука. Вертикалната интеграция при нея съществува в лицето на т.нар. икономическа психология, която в частност показва, че реалното икономическо поведение на човека въобще не може да се обясни само с мотивите на полезността и печалбата. Като опит за интеграция с етологията трябва да се тълкуват експериментите за въвеждане на парични отношения при шимпанзета. Опитът показва, че маймуните доста бързо се учат да използват паричен еквивалент (жетони, които се „плащат“ при задвижване на една тежка ръчка и после могат да се пускат в автомати за храна, сок или играчки). При това маймуните демонстрират същите шаблони на поведение, характерни за хората, вкл. същите пороци – някои стават работохолици, някои си трупат жетоните, а други бързат да ги изхарчат веднага; появяват се бандити,просяци, „най-древната професия“ и т.н. Всичко това е много любопитно, но сериозната икономика казва, че това са изкуствени експерименти, маймуните в естествени условия не работят, икономическото поведение е рационален,“висш“ феномен и затова отпратките към етологията нямат смисъл.

Въпреки това обаче такива отпратки понякога възникват от самосебе си.Например в естествени маймунски групи е открито едно явление, което силно напомня… младежката безработица в човешките общества. Понякога младите животни дълго време не биват допускани в йерархията на възрастните и трябва да чакат, докато буквално „се отвори място“ – някой от по-горните индивиди да умре, неговото място да се заеме от някой от по-долните, и т.н., докато свободното място не слезе до дъното на йерархията, където го заема някое от младите животни. Сякаш в стадото съществува нещо като щатна таблица, извън която не може да се отпускат „бройки“ и при по-голямо младо поколение част от него остава „извън щата“. Така се получава парадоксът маймуните въобще да не работят, но въпреки това да имат аналог на младежка безработица!

Тук обаче може да се подходи алтернативно: _да допуснем, че маймуните всъщност работят, само че техният „труд“ представлява нещо различно от това, което ние сме свикнали да наричаме така. И вече оттук да се върнем към икономиката, като припишем и на човешкия труд етологичната същност, която сме открили в маймунския такъв.

Каква може да бъде тази същност?

Според социониката смисловото поле, включващо икономическите дейности, ефективност и полезност на труда (както и самите трудови операции), спада към информационния аспект екстравертна (черна, дейностна) логика. В същия аспект обаче се включват и движенията въобще – най-вече движения на тялото, но и на машини, транспортни средства и пр. Черната логика е рационален аспект; това значи, че тя има сигнален характер и е тясно свързана със социалното поведение, вкл. с обществените отношения.

Последното понятие допуска извънредно полезно уточнение от позиция на етологията; полезно – защото понятието за обществени отношения се тълкува в социалните науки доста произволно и често се мистифицира. Какво ни дава етологичният граничен преход към животинския свят? Отношенията в групата – това са форми на зависимост на поведението на един индивид от друг(и), като зависимостта се реализира чрез различни видове сигнали. Голяма и много важна подгрупа представляват йерархичните отношения, които при висшите примати са доста сложни и дори допускат нетранзитивност (ако индивидът A стои над B, а B – над C, последният не е задължително да се подчинява на A, напротив, в някои случаи C може да подчинява A). Биологичният смисъл на йерархията е в това, че ако животните сигнализират едно на друго своя ранг и разбират сигналите си, честотата на реалните агресивни борби намалява: в преки схватки влизат само животни с близък ранг, които още не са си „доизяснили отношенията“. Така отношенията компенсират негативните страни на агресивността, а като вторичен ефект дават основа за усложняване на социалното поведение – принуждаване към различни групови действия и т.н.

Голяма част от социалните сигнали се изразяват чрез движения на тялото, особено на предните крайници при приматите. Поради тази причина разпознаването на движенията в мозъка е „организирано“ главно в предните дялове на мозъка, които са възникнали еволюционно тъкмо с цел обработка на сигналите от другите индивиди, а не просто за регистриране на сензорна информация. Двигателните сигнали могат както да изискват подражание (напр. всички да бягат след онзи, който е тръгнал пръв, или да гледат натам, накъдето им се сочи), така и да забраняват подражание – такива са повечето сигнали за доминиране, чрез които се подчертава социалният ранг. В термини на социониката първият случай се нарича сгърната форма на черната логика (обозначава се -P), а вторият – разгърната форма (+P).

Как трябва да се тълкува фактът, че в същия информационен аспект влизат базовите икономически понятия – парите и паричните отношения (-P) и дейностите, разделението на труда (+P)? Според мен това показва какви са били първоначалните, родови функции на труда, като последните могат да се изкажат съвсем лаконично: _трудът е бивш социален сигнал_. При това „бивш“ трябва да се тълкува в смисъла на Хегел, т.е. същностен.
А какво става с прагматичната функция на труда, т.е. с практическата полза, с реалния продукт от него? Оказва се, че продуктът е вторична функция, а първична е социалното сигнализиране. В случая на парите като обобщена (сгърната) форма на труд сигналната функция е очевидна, но как стои въпросът с конкретните форми? Що за социален сигнал е това, че например някой копае?

За отговор ще се върнем отново към етологията. Фактът, че индивидът върши нещо (копае), преди всичко значи, че неговата енергия и внимание са заети: докато копае, той например не може да се бие, значи от тази гледна точка е безопасен за околните, няма да нарушава реда в стадото. От тази гледна точка идеята, че „празните ръце раждат порока“, която традиционно се свързва с т.нар. протестантска трудова етика, всъщност се оказва отражение на много древна инстинктивна оценъчна програма: заетият с някакви действия индивид е много по-безопасен от незаетия! Освен това индивидът може да върши нещо по заповед на някой друг, т.е. с това да изразява подчинение. Последното впрочем е добре известно: универсален знак за високо положение във всички общества е показното манипулиране на множество подчинени с неясна, понякога откровено отрицателна реална полезност. Никакви рационални икономически теории не могат да ликвидират тази практика дори в най- рационалните общества.

Накрая, разгръщането на формите на труд (аспект +P) значи разгръщане и на социалните места. Ако даден човек е заел някаква трудова ниша (напр. грънчар), той първо я отбранява от пришълци (само допуснатите чрез изпит, чиракуване и пр. могат да вършат тази работа), и второ – щом вече е заел някакво място, неговата енергия вече е заета и той не се занимава с други неща, т.е. не атакува местата на другите. Така разделението на труда разширява социалния капацитет на групата – увеличава броя на социалните места, които общността признава и поддържа. Тук е мястото да си спомним за ограничения размер на социалните групи при висшите примати. Ако имаме предвид, че размерът на групата сам по себе си е важен биологичен ресурс (от числеността пряко зависи силата, която е много важна за отбрана на територията), излиза, че разгръщането на труда усилва групата дори ако трудът е напълно безполезен, само заради увеличения социален капацитет! Нищо чудно тъкмо тази функция на труда да го е закрепила еволюционно при конкуренцията на човешките групи, когато полезността на продуктите на труда още не е била голяма.

Този подход може да хвърли важна светлина върху някои ключови и засега недоизяснени етапи от древната история, напр. възникването на земеделието, което много трудно се обяснява с мотивите на практическата полза, защото качеството на живота на ранните земеделци е било значително по-ниско от това на ловците и събирателите. Земеделието е позволило много по-висока плътност на население; така обаче се е създала нужда от _повече обществени отношения_ за адаптиране към живот в по-големи групи, отколкото са „предвидени“ от биосоциалните видови инстинкти на човека. Условно казано, колкото повече човешката общност надвишава размера, заложен във видовите биосоциални инстинкти, _толкова повече обществени отношения трябва да се нагнетят в нея, за да бъде стабилизирана тя_ (в частност, за да се потисне бумът на агресия, свързан с инстинктивните програми за „разреждане“ на популацията при голяма плътност). Разгръщането на трудовите дейности осигурява една част от нужните отношения (другите са свързани с други информационни аспекти – бяла логика, бяла и черна етика).

Този подход обяснява и огромните, трудоемки и абсолютно непрактични култови строежи от древността, напр. египетските пирамиди. Защо им е трябвало на древните да ги правят? Традиционният отговор за култовата и религиозна роля е задоволителен само отчасти. Новият отговор е такъв: строежите са нужни _за разгръщане на отношения по аспект черна логика_ (религиозните отношения според социониката „работят“ по други аспекти). Тази нужда се усилва при висока плътност на население (напр. по река Нил): отношенията трябват, за да се удържи обществото в близко до равновесно състояние. Така да се каже, ресурсът от човешко внимание и енергия е трябвало да се свърже с нещо, за да не „клати“ популацията – затова са се хванали да мъкнат камъни и да градят пирамиди. Просто социалната потребност от отношения по аспект черна логика се е реализирала така; в античния Рим, на други места, както и в днешните „икономики на разхищението“, същата потребност от отношения се реализира в други форми.

Особеностите на етологичния подход към икономиката се виждат най-добре при сравнение с други подходи, напр. с марксизма. В етологичния подход икономиката е по същество социална надстройка, а не база: базата – това са _биологично вградените способности и потребности на човека да поддържа обществени отношения от различен тип_, в които освен другите влизат и икономическите отношения. (При това потребността от отношения расте заедно с гъстотата на население.) Трудът се оказва иманентно социален процес, но не просто защото се работи колективно, а защото първична функция на труда е социално-сигналната, а не материално-продуктивната. Изглежда, че материалната функция на даден труд се еманципира от него с времето, ако по някакви причини започне разпад на дейностното пространство на някое общество, в което този труд е имал социален или култов характер. Например натуралното стопанство, познато ни от средновековна Европа, е значително по-късна форма от колективното земеделие, което в древните цивилизации (Шумер, Египет, Китай) понякога е добивало изключително бюрократизирани форми. При мащабен социален разпад обаче хората по неволя са разбирали, че могат да орат и жънат и без командите на жреците – напр. ако последните са били изклани от някой минаващ завоевател.

Изглежда също, че материалната функция на труда се усилва най-вече чрез привикване (пристрастяване?) на новите поколения към неговите продукти. Това включва и натрупване на биологично недоразвитие на някакви качества (неприспособеност): от някое поколение нататък хората се оказват неспособни да живеят без нещо, от което преди въобще не са имали нужда. Добър пример тук са дрехите, които отначало са имали само декоративна и култова функция, но днешните хора едва ли биха преживели без тях зимата в умерения климатичен пояс.

Сигналната концепция за труда осветява по нов начин и причините за голямата материална консумация в по-сложните урбанизирани общества (не само съвременното, но и античният Рим, арабските страни в Средните векове и др.). Ще го кажем в най-сбит вид: _голяма част от материалната консумация е разплата за разгръщането на много трудови и икономически дейности в качеството на обществени отношения, които са необходими при висока плътност на население за потискане на агресивността_ (както и на други инстинкти). Фактически тук се обръща надолу с главата цялата концепция на модерността, според което първо идват успехите в икономиката (подобряване на градовете, медицина и пр.) и чак после – пренаселването като резултат от тези успехи. Според новата концепция всичко стои тъкмо обратно, при това разгръщането на икономически отношения дори предизвиква рязък спад на раждаемостта с перспектива за демографски колапс – нещо, което добре се вижда в днешна Европа.

Накрая, сигналната концепция за труда внася важни уточнения дори в теорията за развитие на техническите системи, създадена в рамките на ТРИЗ. Според новата концепция разделението на труда се задълбочава преди всичко по социални причини (разгръщане на нови социални места) и чак след това – по технически (за по-голяма ефективност на операциите). При това всеки опит за обратно развитие – сгръщане – представлява пряка заплаха за социалните места (каквото и да говорят за преквалификация) и затова води до яростна защитна реакция от т.нар. мезенцефална активационна система на мозъка.

От същата активационна система се управлява т.нар. инстинкт за компетентност – стремеж към многократно упорито повтаряне на някакво действие до постигане на максимално съвършенство. Изглежда, че този инстинкт, приложен към реалните технически системи, обуславя еднопосочния растеж на техните параметри по логистичната крива, дори ако системите се намират в етап на насищане на развитието и всяко минимално подобрение струва много скъпо (добър пример е авиацията от последните две-три десетилетия). Така да се каже, снижаването на техническите параметри се възприема от производителите и конструкторите като снижаване на техния социален ранг (!!!), и затова те не желаят да се примирят дори с най- обоснован икономически „даунгрейд“ на техническите системи, които развиват и продават. Изглежда, че общ даунгрейд на техниката се случва само в специфичния финален период на историческия цикъл на обществото, когато се „изронва“ цялата негова система от обществени отношения. Същият инстинкт за компетентност работи и в съзнанието на потребителите, където придава „култова полезност“ на стоки и технологии с непрактично високи технически параметри. (В частност, прояви на култова полезност може да се намерят и в някои от днешните екологични изисквания към технологиите.)