В далечната вече 1970 г американският футуролог Алвин Тофлър публикува своята първа книга – „Шокът от бъдещето“. Задно с други автори от края на 60-те години той лансира идеята за настъпващата постиндустриална цивилизация, която ще измести индустриалната като основа на човешките общества. Разбира се, индустрията ще продължи да съществува под някаква форма, но тя ще бъде подчинена на производството на информация, така както през последните две столетия селското стопанство от основен икономически отрасъл в продължение на векове се превърна в придатък на индустрията. Алвин Тофлър твърдеше, че тази смяна на производството на стоки с производство на информация ще разтърси целия свят и ще причини шокови кризи във всички сфери на обществото. Днес, с кризата в Европейския съюз, с така и неотминалата финансова депресия, с острите конфликти в Близкия изток, с бунтът на средната класа срещу елитите, със стъписващия избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ, ние преживяваме в реално време този шок. Шокът от бъдещето ни застигна.

Но как започна всичко? През 60-те и 70-те години бяха измислени първите електронни контролери. Те представляват устройства, които алгоритмизират управлението на производствени процеси – нещо, което преди това беше правено само и изключително от хора. Така както индустриалните машини представляват безкрайно по мощни и устойчиви модели на механичната работна сила на човека, така и електронните контролери са първите модели на човешката нервна система, тази която управлява човешките мускули. Последствията бяха повече от драматични. Изведнъж се оказа, че трудът на работниците от цели индустриални предприятия може да бъде компактифициран в едно не голямо по размер устройство. Но какво става тогава с работниците? Те преживяха шокът от своето съкращаване. Разбира се, за да се смекчи този шок, шоково се разрасна секторът на все по-измислени услуги, както и държавните и корпоративни администрации.

Но това не беше единственият и най-драматичен шок. Това неголямо устройство, електронният контролер, можеше да бъде пренесено във всяка точка на планетата. С това се нанесе удар върху самата идея за национална държава, обединение на хора с различни възгледи, култури и ценности в името на един общ производствен интерес. Работническата класа, гръбнакът на националната индустрия беше обявен за излишен или по-точно за заместим. Уменията на поколения работници да боравят с големи индустриални машини бяха загубени.

Възможността да си преместите индустрията от точка А в точка Б навсякъде по света за по-малко от две-три години доведе и до възхода на т.нар. мултинационални корпорации. Така, както в Късното Средновековие първите капиталисти са свързвали разпокъсаните феодални владения, поразени от климатичните промени през онази епоха, така в днешно време акционерните дружества, пазарната форма на социалистическо производство, започнаха да плетат мрежата на това, което наричаме днес глобализъм – свободно движение на стоки, хора и информация. Естествено това породи серия от фундаментални шокове. Изграждани в продължение на векове затворени национални и регионални пазари бяха пометени от потока стоки, произведени в други географски ширини, при други икономически условия и логика. Свободното движение на капитали пък, но по правилата на старата йерархична финансова система, породи естествената им концентрация в няколко големи световни центрове, а с това неимоверно повиши риска от погрешни инвестиционни решения. Така се разрази и световната финансова криза, помела спестяванията на средната класа в най-развитите страни, която се оказа без средства и без перспективата да върши нещо смислено на този свят. Светогледът на модерния човек стана мрачен, пълен с апокалиптични видения на катастрофи от най-различен вид. Достатъчно е да видите трейлърите в днешните киносалони.

Електронните контролери създадоха и една друга възможност, която изглеждаше доста полезна – оптимизация на трудовите процеси. Те станаха по-ефективни, по-малко енергоемки, не се нуждаят от толкова много суровини и запаси и не на последно място по-качествени. Но това пък означаваше по-малко заети хора дори във високотехнологичните отрасли, спадащо производство в добивните индустрии, все по-малки складови площи и нужда от терени и сгради, оттам и по-малки капиталовложения. Изведнъж се оказахме едновременно с излишък от инвестиционни средства и с недостиг на платежоспособни консуматори. Закономерно се заговори за дефлация, която не могат да преборят дори конските дози печатане на пари от страна на централните банки, които изглежда все още живеят някъде далеч назад в реалностите на индустриалната епоха.

На хоризонта се задава и нов шок. Вездесъщите електронни контролери вече започнаха да изместват държавните и корпоративни администрации. Заговори се за електронни правителства, мобилни офиси и виртуални банки. Но вече има технологии, които скоро ще направят излишни не само низшите администрации, но и корпоративните и управленски елити, както и цялата банкова инфраструктура, такава каквато я познаваме. Ще бъдат засегнати нашите представи за управление на обществото. В края на краищата ще бъдем изправени и пред шока да преосмислим, какво е това общество и какво е това човек.

В тези времена е може би добре да си спомним крилата мисъл на Илф и Петров: „делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се“. Никой няма да ни поднесе наготово рецепта как да преодолеем шоковете от бъдещето, което ни застигна. Навремето подобна ситуация е създала европейските граждани – инициативни хора, които са поели отговорността за своите съдбини в своите ръце и са се отказали да бъдат зависими от волята на царе и феодали. Може би е време на историческата сцена да излязат гражданите на света, които да бъдат независими от националните и глобални елити.