В предишната лекция разгледах предпоставките за възникването на индустриалната цивилизация .Когато техносферата стане нещо различно, несъвпадащо с обектите от околната среда, тъкмо тогава се ражда и индустриалната цивилизация. Оттам нататък капиталът като институция поема регулирането и развитието на техносферата. За да разберем обаче, как точно се осъществява това развитие и защо то генерира кризите, които наблюдаваме днес, трябва първо да разгледаме структурата на самата техносфера – какво всъщност регулира и управлява капитала?
За да разберем техносферата, трябва първо да разберем обекта на нейната функция – природната среда. Природната среда на Земята най-общо може да се определи като система от вещества и енергии, които се намират в непрекъснат кръговрат. Източникът на този кръговрат е енергията на Слънцето. Попадайки върху повърхността на планетата, тази енергия претърпява серия от трансформации, които причиняват огромно разнообразие на природните веществените и енергийни форми. Аз тук ще се абстрахирам от безкрайно интересния въпрос за взаимодействието на слънчевата енергия с енергията на планетата Земя и само ще съсредоточа своето внимание върху това, което касае индустриалната цивилизация. А именно – как биосферата трансформира слънчевата енергия.
Първоначално слънчевата енергия се трансформира от електромагнитна в биохимична чрез фотосинтезата на растенията. При тази трансформация част от първоначалната енергия се губи в други форми, които се връщат в околното пространство, без да участват пряко в жизнените процеси на самите растения. Съотношението между общата слънчева радиация и усвоената от растенията част определя ефективността на фотосинтезата. За обема на трансформираната слънчева енергия основна роля играят пространството и времето. Колкото по-голямо пространство заемат растенията и колкото по-дълго време те са изложени на слънчевите лъчи, толкова повече електромагнитна енергия те превръщат в биохимична. Най-общо този процес се описва с простата формула
Ep=Es*(S*T)*kp
Където Ep е трансформираната от растенията енергия, Es е слънчевата радиация, S е площта заета от растенията, T е времето на облъчването на растенията, а k е КПД на фотосинтезата. Следователно, колкото по-голямо пространство заемат растенията, колкото по-дълго са изложени на слънчева светлина и колкото по-ефективен е процеса на фотосинтеза, толкова по-вече слънчева енергия остава „уловена” в растенията.
Тази уловена енергия обаче служи за храна на тревопасните животни, които са следващата брънка от енергийния кръговрат. Тяхната „задача” обаче е противоположна на тази на растенията. Ако растенията концентрират слънчевата енергия, тревопасните трябва да „разархивират” тази енергия и да я трансформират в подходяща за тях форма. Съответно и формулата, описваща този процес е обърната на първата формула по отношение на пространството и времето
Ea=Ep*(S/T)*ka
Основната причина за това са различията между двете форми на енергия – слънчевата е лъчиста и дифузна, биохимичната е молекулярна и концентрирана. Последното обстоятелство е много важно – пространствената неравномерност на биохимичната енергия принуждава животните да се движат за да поглъщат необходимата им енергия. Колкото по-бързо се движат, толкова повече площи с концентрирана енергия ще усвоят. Към това се прибавя и ефективността в превръщането на енергията от растенията в мускулна енергия, която да ги придвижва в пространството и клетъчни, запаси, които да позволяват тяхното размножаване. Тъкмо този баланс между пространство, време, движение и ефективност започва да създава еволюционната верига на безкрайно много животински видове, които се конкурират кой и как ще трансформира наличната биохимична енергия за собствения си видов просперитет. Оцеляват онези видове, които по-ефикасно концентрират енергията от големи площи за по-кратко време в рамки, позволени от законите на биохимичните процеси. В тази конкуренция се изпробват най-различни стратегии. Тревопасните разчитат на голямата си маса и все пак подвижност, за да могат да складират все повече и повече преработена енергия от растенията. Хищниците пък се ориентират към готовата и по-лесна и бърза за преработка енергия, складирана в тревопасните, което пък изисква още по-голяма подвижност, но за сметка на по-малко тегло и по-бързо протичащи процеси. Всеядните се опитват да се възползват и от стратегията на тревопасните и от тактиката на хищниците. При всички случаи обаче концентрирането на енергия остава задължителен и основен закон.
На сцената обаче се появява и човека. За разлика от животните обаче той използва нов начин за концентриране на енергия – използването на предмети или животни за да оптимизира процеса на концентрация и да повиши своето КПД. Работата е в това, че огромна част от неусвоената от растенията слънчева енергия остава в средата под формата на температурни разлики във флуидите и газовете. Това поражда движение в тях – ветровете, теченията, кръговрата на водата и т.н. Към това се прибавя и енергията на мъртвите растения – те преминават в най-различни енергетични състояния и форми. В огромното си болшинство обаче това разнообразие на енергийни форми остава неоползотворено от животинския свят или ако се оползотворява, то това става по-силно специализиран и профилиран начин за всеки биологичен вид.
Човекът е първият такъв вид, който започва да свърза в едно разнообразните енергийни форми и начините им за усвояване. Например, лишен от типичните за хищниците остри зъби и бързина, той ги заменя с бързината и остротата на мъртвите предмети. Или пък лишен от огромните тела на тревопасните, в които те складират енергията от растенията, човекът започва да складира самите растения в изкуствени складове, изградени от инертни материали. Човекът се сеща и че огънят от горящата дървесина също представлява форма на освободена слънчева енергия и започва да я използва за да оцелява в най-различни природни условия, които иначе са недостъпни за всеки отделен животински вид. Най-общо казано, техносферата на човека повишава значително коефициентът на концентриране и преработване на енергията от околната среда, като обединява и манипулира различни и разнообразни начини за концентрация на енергия, налични в самата природа.
Откъде обаче се взимат технологиите на техносферата? Как човекът ги измисля? Източникът на технологични модели е тялото на самия човек. Нашите мускули, костна система и органични процеси са предназначени да управляват и предават енергия. Това са естествените инструменти на природата. Когато повдигаме нещо, удряме нещо, разкъсваме нещо всъщност ние освобождаваме биохимичната енергия в нашите тела и я превръщаме в механична и насочена върху предметите от околния свят. Тези естествени инструменти обаче са закрепостени за нашите тела, както са закрепостени и за телата на животните. Всъщност, човекът се ражда тогава, когато за първи път „изнася” едно от свойствата на тялото си и го прави свойство на мъртъв предмет. Конструкцията на ръката като лост за предаване на енергия се пренася върху подходящи предмети с подобна форма и тъкмо те започват да предават механичната енергия на човека върху околните предмети. Тъй като обаче пръчките сами по себе си не са свързани с нервната система на човека, то се премахва и болката от силата на удара. Прибавете, че и масата на пръчката усилва удара на човека и ще видите как използването на пръчки, му позволява да увеличи значително пространствения и времеви диапазон на концентрация на енергия. Подобно нещо става и със зъбите и ноктите – естествените животински инструменти за разкъсване на чуждата плът и добиването на готова складирана биохимична енергия. По-късно, човекът се научава да натрупва външна механична енергия и да я освобождава в определени моменти – точно както го правят нашите мускули. Научава се многократно да усилва ефективността на предаваната външна механична енергия, чрез конструкции, които напомнят костно-мускулната ни система. Много по-късно, след като е натрупал хилядолетен опит в трансформацията на свойствата на дадени в природата външни химични и биохимични субстанции, човекът започва да преобразува всякакви вещества съобразно своите нужди, по същия начин както го прави и клетъчния метаболизъм на нашето тяло. И едва в края на 20 век човекът затваря цикъла като създава електронните контролери, които имат същата функция, каквато има и нервната система на нашето тяло. Всъщност можем да кажем, че техносферата представлява един огромен модел на човека, освободен от неговата индивидуална телесност.
Какви обаче са последствията от това? Всяко развитие на техносферата означава увеличаване на концентрацията на наличната за човека енергия, а това на първо място е водело до възможност за увеличаване на популацията. В животинският свят популациите се задават от енергийното равновесие в даден ареал. Човекът излиза от рамките на това равновесие, а с това се премахват спирачките за ръста на населението. Все пак в аграрните цивилизации този ръст има лимити, зададени от наличните свободни природни енергии, а те пък се контролират от влизането на слънчева енергия в планетата. Когато по една или друга причина тази енергия се е увеличавала, то в крайна сметка и човешките популации са растели. Когато е намалявала, намалявали са и те.
Добива на концентрирана енергия от средата неизбежно поражда концентрация на преработката на тази енергия. От своя страна това пък поражда и концентрирано складиране на преработената енергия, а то пък изисква концентрация и на консумирането на тази енергия. Ето защо в цялата човешка история започва да се проявява тенденция за създаването на все по-големи и по-големи човешки поселения, която тенденция постига своята кулминация с индустриалната цивилизация. Мегаполисите и обезлюдяването на селата е естествен процес, който отразява неимоверно нарасналата ефективност в създаването на храни и нуждата от тяхната концентрирана консумация.
Наред с ръста на населението и концентрацията му в градовете се създава нуждата и от подходящи институции. Естествено възникват силните национални държави, които управляват хората и технологиите на големите територии, обхванати от тях. Логично възникват и се развиват централизирани финансови системи, които пренасят и управляват обмена на информация между трите компонента на цивилизацията – хора, технологии и институции. Основният елемент на тази финансова система е капиталът – нарастващата концентрация на пари, която всъщност само обслужва и отразява функционирането на планетарния закон за концентрацията на вещества и енергия в рамките на човешката система.
Всяка система обаче има своите граници. Всяка добре функционираща система рано или късно се натъква на своите граници. Следва криза. За да разберем кризите на индустриалната цивилизация обаче, освен разбиране за връзката между система и среда, трябва да направим и анализ на природата на цивилизационните кризи въобще. С това ще се занимая в следващата лекция.