По признанието на политици и икономисти Европа се намира в най-критичната точка на своето развитие за целия следвоенен период. Загубили общата посока правителствени ръководители и институции се лутат без ясна идея за крайната цел и с все по-очевидни намерения да превключат на различни скорости в досегашната общност. Едно сполучливо сравнение на Лукас Цукалис – лидер на влиятелния гръцки интелектуален тръст ЕЛИАМЕП и доскорошен съветник на председателя на Европейската Комисия ясно характеризира сегашната ситуация: „Дълго време европейската интеграция беше като кола, движеща се по нанагорнище – французите обикновено осигуряваха шофьора, Европейската комисия – картата, германците плащаха за бензина, а британците се грижеха за спирачките. Но в последните години прилича на кола без шофьор, картата е заменена с GPS, който се включва и изключва, поляците настояват за сключване на застрахователна полица с Бог, никой не иска да плаща за горивото (някои дори откровено мамят), а пътниците в колата спорят още колко човека могат да поберат в нея. Сега се движим по нанадолнище с бясна скорост. За да избегнем сблъсъка, спешно се нуждаем от шофьор (по възможност немски). Също и от работещ GPS, ясна посока, определен ред в колата и съгласие за подялба на сметката.“ [1] По този маршрут дълговата епопея, започнала като локален проблем на Гърция, прерасна в екзистенциална криза на целия Европейски съюз.

Дебатът около бъдещето на ядрената енергетика в България, пропуска или профанизира един изключително важен аспект – бъдещето на ядрената енергетика в световен мащаб. Всъщност това бъдеще се свежда (не само у нас) до елементарното преброяване на това кои страни вече са се отказали от ядрената енергетика и кои са потвърдили своите ядрени програми. Сам по себе си това не е аргумент, защото подминава най-важния аспект – каква е вътрешната логика на развитие на ядрените технологии за граждански цели. Кои са причините довели до стагнацията на този енергиен отрасъл и най-вече как и защо тези причини ще бъдат преодолени?

Предвижданията за развитието на енергийния сектор в средносрочен план (до 2035 г.) показват някои интересни тенденции и закономерности, които могат да бъдат съотнесени към проекциите за световното икономическо развитие по региони и държави. Данните, публикувани в документ на Американската администрация за енергийна информация, показват значителен ръст на енергийните мощности в страните извън Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и структурни разлики във видовете енергийни източници.